Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!". Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.

Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."

Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."

Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."

Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."

Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."

Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."

Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."

Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."

Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."

Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."

Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."

Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"

http://www.jenite.net/2008/11/blog-post_12.html

- Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...

http://www.jenite.net/2008/11/blog-post_29.html

Айде честито, вече и пощата поддържа видео чат...

http://mail.google.com/videochat

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.

"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

Да познаваш мириса на "Кореком".

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж кой колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.

Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

Да ядеш луканка по празници.

Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.

Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"

Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

Днес update-нах PHPList до актуалната в момента версия 2.10.7. В нея има превод на български език на front end частта, версия 1.1.

След няколко козметични промени, вече можете да използвате и версия 1.2.

Свали PHPList на български - ver. 1.2 - http://admin.venci.bg/projects/phplist/bulgarian.1.2.rar

или

вижте темата във форума на PHPList - http://forums.phplist.com/viewtopic.php?p=55831#55831

Регистрирайте се в най-новият сайт за запознанства в България и участвайте в томболата за NOKIA 2630 !!!

http://www.brb.bg/User/MasterAIP

Знаеш ли, че хората, които изглеждат силни по характер са всъщност слаби и уязвими?

Знаеш ли, че хората, които винаги защитават другите са онези, които наистина имат нужда от някой, който да защитава тях?

Знаеш ли кои са трите неща, които се казват най-трудно?
Обичам те!, Съжалявам! и Помогни ми!

Знаеш ли, че е по-лесно да напишеш в писмо онова, което чувстваш, вместо да го кажеш лично? А знаеш ли, че когато го кажеш лично, то има по-голяма стойност?

http://www.jenite.net/2008/10/blog-post_25.html

Връща се пиян мъж и жена му ядосана го пита:
- Откъде идваш с това празно шише бе, скот такъв?
- Бях на гробището...
- Какво? Че кой е умрял?
- Няма да повярваш... Там всички са умрели!

***

- Имате ли нещо против, госпожице, да прекараме нощта заедно?
- Такова нещо досега не ми се е случвало!
- Не сте прекарвали нощта с мъж?
- Не! Никога не съм имала нещо против!

;-)

http://forum.globcom.net/viewtopic.php?t=26508

... и нали знаеш, ако не можеш сам, аз ще ти го подам :P

Днес Google отново са с интересно лого, разликата е в това, че поводът днес е Независимостта на България.

Честит Празник, Българи!


Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново.

Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

10 правила за имитация на бурна дейност

1. Никога не ходете без документи в ръцете.

Хората с документи в ръцете изглеждат усилено работещи - сякаш са се запътили за важна работна среща. Хората с празни ръце изглеждат сякаш отиват да си пият кафето, а хората с вестник в ръцете изглеждат сякаш отиват до тоалетната. Освен това, задължително носете със себе си някакви документации и хартии за вкъщи, за да оставите впечатление, че работите повече.

2. Използвайте компютъра за да изглеждате зает.

Когато ползвате компютъра, ще изглежда сякаш “работите” за случайния наблюдател. Можете да изпращате или получавате лична електронна поща и да вършите всякакви други неща които не са свързани с работата ви. Ако ви хване шефът - а той задължително ще го направи - можете да му кажете, че изучавате нови програми, за да спести фирмата от обучение ви.

3. Бардак на бюрото.

Висшето ръководство остава бюрата си празни. За тях това изглежда разбираемо, но ако вашето бюро е празно, значи не работите достатъчно. Затова се обкръжете с всякакви документи на работното си място. За наблюдателя миналогодишната работа изглежда като сегашната, значение има само обема. Засипете с всякакви документи бюрото си. Ако дойде някой при вас за някакъв документ, започнете да ровите в купчините…

4. Телефонен секретар.

Никога не отговаряйте на телефонните обаждания, ако имате телефонен секретар. Хората ви звънят не за да ви дадат нещо, а за да ИМ свършите някаква РАБОТА. Така не може да се живее. Пропускайте обажданията с телефонния си секретар. Ако някой ви остави съобщение и то е заплаха за работа, отговорете в обедната почивка, когато знаете, че човекът не е там - така ще създадете впечатление за отговорност и съвестност.

5. Придайте си нервен и раздразнен вид.


Необходимо е да се стараете да изглеждате нервен и раздразнен, за да създадете впечатление в шефовете, че сте непрекъснато зает и всеки опит да ви заговорят, прекъсва работния ви процес.

6. Тръгвайте си от работа късно.


Винаги си тръгвайте от работа късно, особено ако шефът е още там. Можете да четете списания и книги, за които никога не ви е стигало времето, но само ако не ви видят. Ако се налага, подгответе си неща за четене в електронен вариант и си ги пратете от къщи до служебната поща. Изпращайте важни съобщения в неработно време(21:19, 07:12 и т.н.) и по време на национални празници.

7. Творческо въздишане.


Шумно въздишайте, когато има хора около вас, за да създадете впечатление, че се намирате под огромно напрежение.


8. Отбранителна стратегия.


Не е достатъчно само да качите на бюрото си документи и папки. Сложете на пода около вас големи книги (най-добре е да са дебели компютърни ръководства), за да се барикадирате успешно срещу натрапници.

9. Организиране на речника.


Прегледайте няколко компютърни списания и заучете някои изрази от компютърния жаргон и имена на нови продукти. Свободно използвайте тези изрази при разговори с началството. Не е задължително да ви разбират, но ще звучи впечатляващо.

10. НЕ ПРАЩАЙТЕ ТОВА НА ШЕФА СИ ПО ГРЕШКА!!!!

Източник: http://www.nova-rabota.com/2008/08/29/work-simulation/

Ако случайно все още не сте попадали на речта на Стийв Джобс, CEO Apple, пред абсолвентите от Станфорд за раждането, смъртта и всичко между тях:



http://vbox7.com/play:457eef73

А кой по дяволите е Стийв Джобс - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B1%D1%81

И нещо което получих току що в опровержение на този пост ;)

Системният администратор е поласкан ;) +1 точка за отдел Счетоводство.

До системния администратор на ВЕНЦИ ЕООД

Г-н Стоянов,

отдел СМЕТКОВОДСТВО Ви благодари за СДЪВКАНАТА информация - затова, че ни следите, отваряте и поднасяте пощата в разбираем за нас вид.

Сърдечно (bow).

Съвети към служителите за правилно „усвояване” на ценното време.

Подпис: СИСТЕМНИЯ АДМИНИСТРАТОР

- Никога не записвайте съобщения за грешки! Просто натискайте „ОК” или рестартирайте компютъра – СисАдмина обича да отгатва какво точно е било съобщението за грешка.

- Когато говорите за своя компютър използвайте думи като „сандък” или „кутия”

- Когато получите по електронната поща ЕХЕ – файл, незабавно го отворете – СиСАдмина обича периодично да се уверява, че антивирусните програми работят безотказно.

- Когато изпращате на някого документ, изобщо не берете грижа с какви програми работи компютъра на получателя.

- Когато СисАдмина ви каже, че веднага пристига, не се колебайте да изключите компютъра си и да отидете на кафе. За него няма да е никакъв проблем да си спомни вашата парола.

- Когато СисАдмина ви изпрати писмо с гриф „СПЕШНО!” и „ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ”, веднага го отделете за после. Най-вероятно Админа просто проверява възможностите на новите функционалности на пощата.

- Когато СисАдмина обядва или пие кафе, без притеснения можете да влетите и да го засипете с проблемите си – разбира се, очаквайки отговор на момента. СисАдмина живее само за да ви обслужва и винаги мисли само за поправка на компютри.

- Когато СисАдмина излезе да пие вода или просто се разхожда на чист въздух не се колебайте да го спрете и да му зададете въпрос за компютри. Единствената цел на неговата разходка вероятно е да обсъжда онези служители, които нямат електронна поща или им е повреден телефона.

- Когато не работи копирната машина, повикайте СисАдмина. Та нали и това е електроника…все пак.

- Когато персоналният ви компютър у дома съобщава „Няма Връзка” – позвънете на СисАдмина. Той дори може да решава проблеми направо по телефона – от разстояние.

- Ако вашият личен компютър е повреден, го оставете на бюрото на СисАдмина. БЕЗ ИМЕ! БЕЗ АДРЕС! БЕЗ ТЕЛЕФОН! И да знаете – СисАдмина обожава мистификации.

- Когато СисАдмина ви обяснява по телефона промяна в настройките, спокойно можете да четете вестник. В крайна сметка СисАдмина не е имал пред вид, че вие ще трябва да ги правите – той просто харесва собствената си реч.

- Когато фирмата ви организира обучение, свързано с ъпгрейдването на операционната система, не се нагърбвайте и с тази тежка работа. Та нали за това е СисАдмина – ще помогне!

- Когато принтерът не печата, моментално дайте нова команда за печат – и така не по-малко от 20 пъти… Нали тези команди някак си мистериозно изчезват в небитието.

- Не използвайте справки! Справките са само за тези, които не съобразяват… Не е ли така?!

- Ако посещавате вечерни курсове по информатика, не се притеснявайте да демонстрирате повишената си компетентност като обновите всички свои и на колегите си системни драйвъри (?) СисАдмина ще ви е много благодарен за перфектната работа, когато му се наложи да остане до 2-3 часа след полунощ да я оправя.

- Когато СисАдмина поправя компютъра ви до 2 без 15 следобед, не се притеснявайте да ядете хамбургер пред очите му. Той работи по-добре, когато му се вие свят от глад!

- Когато СисАдмина ви попита дали сте инсталирали някакви нови програми – излъжете. На кой му пука, че те са на компютъра ви, нали?!

- Ако фотографията на любимото ви куче пречи на кабела на мишката, вдигнете монитора и вкарайте кабела под него. Тези фини кабели за мишки са разработени така, че да издържат 20 килограмов монитор.

- Ако някой от клавишите на клавиатурата ви не работи, с чиста съвест упрекнете СисАдмина, че не ви е осигурена нова клавиатура! Че да не би да е ваша вината, че межди клавишите е пълно с засъхнали парченца от кифла, чипс и лепкави петна кетчуп.

- Когато видите съобщение „СИГУРЕН ЛИ СТЕ?” , натиснете „ДА” възможно най-бързо! Мамка му, та нали ако не бяхте сигурен, нямаше да го правите!

- Съвсем спокойно може да казвате – „Аз нищо не знам за тия компютърни простотии”. СисАдмина изобщо не се притеснява, че наричат професионалната му компетенция „простотия”.

- Когато трябва да се сложи хартия в принтера, повикайте СисАдмина! Да сменя хартия – това по правило е неговата обслужваща функция. И както препоръчват Хюлетт Пакард и Лексмарк, тази работа трябва да се върши само от дипломирани компютърни специалисти с мнооого свободно време.

- Когато получите 130- мегабайтов файл с филм, го разпратете на всички като спешно съобщение. СисАдмина е осигурил достатъчно дисково пространство и процесорни мощности на пощенския сървър специално за такива важни неща.

- Когато имате голям файл за разпечатване изобщо не е нужно да го разбивате на части. Ами ако някой открадне една всички 427 страници от така важната таблица в Excel.

- Когато в неделя сутрин срещнете СисАдмина в кварталната бакалия му задайте служебен въпрос. Той работи 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата – дори и когато си купува тоалетна хартия и кучешка храна.

- Ако вашият син е студент по информатика го водете през почивните дни да използва служебния компютър! Така СисАдмина винаги ще е наблизо и ще помогне, когато краденото копие на Visual Basic 6.0 се срине и унищожи базата данни в Access.

- Когато донесете на СисАдмина новия си домашен компютър с неизвестна марка за безплатен ремонт, не забравяйте да го предупредите колко спешно трябва да го поправи, за да можете отново да играете Counter Strike! СисАдмина ще се заеме веднага, тъй като и без друго има доста свободно време в офиса! Така или иначе всички знаят, че единственото което прави е по цял ден да рови из нета!

- Никога не благодарете на СисАдмина! Той обича да поправя разни неща и да получава за това заплата!

***
10x to FireMaster and bmk -> http://blog.firemaster.info/index.php?/archives/132-ioane-nenoaiai-aaeieienoaoi-oiaa-nia-iea!.html

Влечугите (лат.: Reptilia, от reptilis: пълзящ) са група гръбначни животни.

В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и техни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodilia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците.

Произход на влечугите

Влечугите са се появили в края на карбона, преди около 250 милиона години. Произлезли са от древните земноводни (стегоцефали). Първите влечуги са се приспособили към сухия и горещ климат от края на каменовъгления период. Това им дало възможност да преживеят в борбата за съществуване. Кожата им образувала рогов слой, който предпазва тялото от загуба на влага, а яйцата им са се развили извън и независими от водата. Тези предимства имат извънредно голямо значение в по-нататъшната еволюция на гръбначни животни - от влечугите водят началото си птиците и бозайниците. Влечугите били в разцвет през цялата мезозойска ера. Към края на мезозойската ера температурата рязко се понижила, условията за живот на влечугите са се влошили и те масово измират.


Днешните влечуги

Днешните влечуги (без птиците) са с люспеста кожа, опашка и — с изключение на змиите и някои други имат четири развити крайника. Не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на топлообмен с околната среда, за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Изключение в това отношение е голямата морска костенурка (Dermochelys coriacea). Повечето видове са месоядни и яйцеснасящи; някои са яйцеживораждащи, а други са същински живораждащи. Дишането им е белодробно.

Влечугите се срещат на всички континенти освен Антарктида, като най-голямо разпространение имат в тропиците и субтропиците. Обитават подземни хабитати, пустини, гори, блата, океани, и др.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8

Бях малък. Като малък имахме куче, което много ме обичаше. Аз не отвръщах на чувствата му и затова сега то ме мрази. Опита да се самоубие. Спрях го. Беше си стегнало нашийника около врата. Заведох го на ветеринар и той установи, че е бременно, нищо че е мъжко. Казах си - какво пък. Постъпих както трябваше. Купих му храна за котки и го научих че не е важно какво си, а как се чувстваш. То ми отговори с пронизителен лай, че му се пиело чай. Попитах какъв - плодов или билков? Каза, че не знае и че вече нямало такова значение, тъй като всичките били изкуствени боклуци.

Ден втори. Нямаше и следа от кучето. Беше оставило само нашийника и бележка къде отива. Излязло беше с приятели на бар. В бара му разрешават да пие само течности, защото от пиенето на други работи му се разширяват очите и не може да чува. Извода е, че кучето може да е малко, но може и да е голямо.

***

Още КУЧЕШКИ РАЗМИСЛИ...

Един различен тест :)

Когато приключите теста, натиснете Back и оставете един коментар с резултата.

А сега... просто натиснете на линка:

IQ тест

Успех!

Няма нужда от много приказки, снимките и видеото говорят сами.

Клипа е с гадно качество, сниман с е телефон, но все пак дава някаква бегла представа.

Който го е домързяло да се качи, изпусна много :)

Текущ кредит (базирана на частичното обновяване) 274,791.76
BOINC световна позиция базирана на кредити (базирана на частичното обновяване) 40,069 от 1,444,447

Принос към общия кредит на BOINC 0.00042%
Принос към BOINC общ текущ среден кредит 0.00088%
Натрупал повече кредити отколкото % от всички BOINC потребители 97.226%
Най-високата световна позиция достигана някога 40132 на 2008-08-04

Жител на България
Позиция в статистиките за страната 134 от 3248
Принос към общия кредит на собствена страна 0.15781%
Натрупал повече кредити отколкото % от всички съграждани 95.87057%

На 29 юли 2008 г., със среща на местния бизнес и специалистите по човешки ресурси в Габрово, JobTiger официално откри свой офис в града.

"Целта на колегите от Габрово ще бъде да оказват персонална помощ и да консултират търсещите работа, за да спомогнат за тяхната добра професионална реализация. Работодателите от региона, както и всички наши клиенти и партньори също ще могат да се възползват от услугите ни – подбор на персонал и консултации по управлението, мотивирането и задържането му".

На откриването присъства кмета на Габрово, представители на местния бизнес и пресата.

През месец август 2008 г. могат да се публикуват безплатни обяви в www.jobtiger.bg за позиции в гр. Габрово, Сливен, Шумен и Русе.

За контакти:

JobTiger.bg

Габрово

Ул. Емануил Манолов 17, ет.3 (срещу входа на х-л Балкан)

Тел.: 066 860 098 Моб.: 0884 505 609

E-mail: gabrovo@jobtiger.bg

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства - Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.

Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта.

Животът е цвят, любовта – мед от него. /Юго/

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/

Любовта е огън, мъката – дим. Няма огън без дим. /Ж. Гюйо/

Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Волтер/

Живот без любов не е живот, а съществуване. /Максим Горки/

Само силната любов може да заглади дребнавите недоразумения, които възникват при съвместния живот. /Т. Драйзер/

Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си. /Ж. Ж. Русо/

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/

Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Лайбниц/

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/

July 25th, 2008 (Last Friday Of July)
9th Annual
System Administrator Appreciation Day

If you can read this, thank your sysadmin!

A sysadmin unpacked the server for this website from its box, installed an operating system, patched it for security, made sure the power and air conditioning was working in the server room, monitored it for stability, set up the software, and kept backups in case anything went wrong. All to serve this webpage.

A sysadmin installed the routers, laid the cables, configured the networks, set up the firewalls, and watched and guided the traffic for each hop of the network that runs over copper, fiber optic glass, and even the air itself to bring the Internet to your computer. All to make sure the webpage found its way from the server to your computer.


Fig. 1 Ted.
A sysadmin makes sure your network connection is safe, secure, open, and working. A sysadmin makes sure your computer is working in a healthy way on a healthy network. A sysadmin takes backups to guard against disaster both human and otherwise, holds the gates against security threats and crackers, and keeps the printers going no matter how many copies of the tax code someone from Accounting prints out.



A sysadmin worries about spam, viruses, spyware, but also power outages, fires and floods.

When the email server goes down at 2 AM on a Sunday, your sysadmin is paged, wakes up, and goes to work.

A sysadmin is a professional, who plans, worries, hacks, fixes, pushes, advocates, protects and creates good computer networks, to get you your data, to help you do work -- to bring the potential of computing ever closer to reality.

So if you can read this, thank your sysadmin -- and know he or she is only one of dozens or possibly hundreds whose work brings you the email from your aunt on the West Coast, the instant message from your son at college, the free phone call from the friend in Australia, and this webpage.

Show your appreciation

Friday, July 25th, 2008, is the 9th annual System Administrator Appreciation Day. On this special international day, give your System Administrator something that shows that you truly appreciate their hard work and dedication.

Let's face it, System Administrators get no respect 364 days a year. This is the day that all fellow System Administrators across the globe, will be showered with expensive sports cars and large piles of cash in appreciation of their diligent work. But seriously, we are asking for a nice token gift and some public acknowledgement. It's the least you could do.

Consider all the daunting tasks and long hours (weekends too.) Let's be honest, sometimes we don't know our System Administrators as well as they know us. Remember this is one day to recognize your System Administrator for their workplace contributions and to promote professional excellence. Thank them for all the things they do for you and your business.

http://www.sysadminday.com/

Кой ебал - ебал. Който не е ебал - да е ебал. Който е недоебал - ебал съм го. Който са го ебали - да го еба. Който не са го ебали - да се ебе.
Ебем ти, само за ебане мислят всички. Ааа не отричайте, ше ви еба. Да се еба и аз мисля само за ебане. Всичко е един голям ебанджос, ебаx ти. Всеки гледа да наебе някой.
Ебането се е превърнало в екзистенциална цел, ебати. Хората се пазят да не ги наебат и да ходят наебани. Ама има и много дето само си търсят да ги ебат или сами се пребават. Бахти ебаната работа. Е разбира се има и такива дето са си наебани по рождение - те символизират ебаното чувство за хумор на вечно ебаващата се преебана природа на изебания човешки род. Деба ебаното. А всъщност за какво да го еба е ебането освен продължение на същия този недоебан човешки род. Да, целта на ебането всъщност си е чисто възпроизводство, макар че всички ебалници се ебеме заради самото ебане. Няма лошо ама така наебаваме и заобикаляме цялата концепция на ебането.
Една връзка не може нито да мине без ебане, нито да се гради само на едното ебане. (може, може, да се гради на ебане...) Еба го - доста е наебано всичко. Ебем ли го, що е така. Абе ше се ебеме и тва е - па отвреме на време ще се и позамисляме, че да не се преебеме.
Аре стига, че стана ебати ебаната ебня, даеба. Заеби...

Днес на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова се е родил Васил Левски.

Днес точно преди 171 години се ражда един от най-големите патриоти на България, борил се за свободата на Българския народ до последно.

Ч.Р.Д Апостоле!

ПОКЛОН!!!

http://www.zaheto.com/?p=63

Много мъже свършват бързо, а твърде много пък не могат да почнат.

Опре ли ви яйцето до дупето, вижте дали яйцата не са две.

Без петел и кокошката може да изкукурига.

Ако не схващате борсовите игри с акции, може да се хванете за основния си пакет.

Някои жени са лесно запалими, а други трудно гаснещи.

Мъжете харесват девствениците, защото не понасят критиката.

Жената е като книгата — след прочит от много хора подвързията и се скапва.

Много жени биха забогатели, ако можеха да продадат като ловни трофеи рогата на мъжете си.

И закръглените жени с формата на бъчва намират своя Диоген.

Ако мъжете оправяха жените си, така както колите си — нямаше да има разводи.

Грешница — жена която е попадала все на фалшиви мъже, докато търси истинския.

За снесеното яйце не е виновна кокошката, а петелът.

Пътят на жените към звездната слава минава през много кревати.

Полов атлет е мъж, който е победил останалите мъже в сексуално надбягване, при което се отчита времето, броят на обиколките на пистата и размерът на щафетата.

Мъжете винаги казват, че имат бъдеще. Жените пък винаги премълчават, че имат минало.

Жена се задържа с много секс и пари, но само с много секс не е достатъчно.

Един гони Михаля, друг — Михаела.

Студентките щом се опъват — ги късат.

Някои секс-бомби могат да взривят всяко семейство.

На някои и в морето им е до колене.

Всеки мъж мечтае за село без кучета, но с... кучки.

Опрашат ли някоя, мъжете винаги отпрашват на някъде.

Жените обичат мъжете които са настойчиви и устойчиви.

Най-много пострадали сапьори има при обезвреждането на секс-бомби.

Според женската логика не е важно кой е крив — кой е прав. Важно е да е корав.

Някои се издигат заради своите заслуги, други — заради своите съпруги.

Изчукат ли някоя, мъжете си дигат чуковете и дим да ги няма.

Мъжът обръща внимание на дрехите на жената само когато я съблича или когато ги плаща.
Хубавиците преди да станат рекламно лице, първо стават рекламно дупе.

в-к ДЕН

Винаги, когато си на вечеря с жена, тя трябва да седне преди теб. Бъди внимателен, като издърпаш стол за нея. Избери й най-хубавото място на масата, с гледка към градината, а не към тоалетната и след като тя се настани, седни и ти.

След вечерята процедурата е обратна - ти ставаш пръв, помагаш й да стане и да си облече палтото. Важно е да правиш всичко това максимално естествено и да не изглеждаш сковано. Има и една практика, която се използва доста малко в неформална обстановка, но може да ти послужи, ако се окажеш сред официални лица. А именно - когато жена от масата стане, мъжете също леко да се навдигат от столовете си. Ако си в официална среда и го направиш, ще направиш впечатление на истински кавалер.

Ако си на маса в компания и някоя жена пристигне, след като всички столове са заети, мъжът трябва да стане и да и предложи своя стол и след това да се погрижи да намери стол за себе си.

В мъжката тоалетна...

Всички знаем какво и как правим там. И все пак...

Не се бави повече от необходимото - там си за нещо конкретно, свърши го, измий си ръцете и излез. Жените са тези, които прекарват времето в тоалетната в гримиране и разговори. За нас важи правилото: Кратко и по темата!

Ако тоалетната е с писоари и има мъже, които ползват някои от тях, избери възможно най-отдалечения от останалите. Ако е възможно, избери такъв писоар, че между теб и най-близкия мъж да има поне два писоара.

Недей да заговаряш пикаещите около теб. Както казахме, те не са дошли, за да говорят или за да завързват приятелства. За това си има друго място и време.

Къде е границата между деня и вечерта?

Когато говорим за вечерно облекло, прието е за вечер да се смятат часовете след 18 часа, сиреч, ако си канен на коктейл в 4 следобед, не трябва да си облечен като за официална вечеря. Но ако коктейлът е в 7 вечерта, време е да извадиш вечерното облекло.

Прословутият капак на тоалетната чиния...

Това е десетилетен спор между мъжката и женската половина на човечеството, по който етикетът казва: Жените са прави. И седалката, и капакът на тоалетната чиния трябва да са спуснати, което всъщност изглежда и по-хигиенично.

От коя страна на мъжа трябва да върви жената?

Кавалерско е, когато вървиш заедно с жена, без значение дали е твоята собствена или не, да заемеш страната откъм улицата, сиреч, да си по-близо до колите, отколкото е тя.

в-к ДЕН

Науката е установила чрез специални опити каква е най-високата температура на въздуха, която човешкият организъм е способен да издържи на сух въздух. Температура от 71° С човек може да издържи в продължение на 1 час, 82° С - 49 минути, 93° С - 33 минути, а 104° С - само 26 минути.

Учените смятат, че пределната температура, при която човекът е в състояние да диша е около 116° С. В историята има факти, които показват, че човек може да издържи и по-високи температури. През 1764 година френският учен Тилет е съобщил в Парижката академия на науките, че една жена се е намирала в печка при температура 132° С в продължение на 12 минути. През 1828 година е описан случай на 14 минутно пребиваване на мъж в печка, чиято температура е била 170° С. В Белгия през 1958 година е бил регистриран случай, когата човек в продължение на няколко минути се е намирал в термокамера при температура 200° С.

Гол човек е в състояние да издържи бързото нарастване на температурата до 210° С, а с памучни дрехи - до 270° С.

! Понасянето на високите температури във водна среда е по-трудно отколкото на сух въздух.

В горещините много хора прекарват твърде много време под преките слънчеви лъчи, забравяйки за опасностите от изгаряния, топлинен удар, повишено кръвно налягане, обезводняване и възможна загуба на съзнанието.

! Симптомите на слънчевото изгаряне са различни

От порозовяване на кожата, която започва да "гори" до зачервяване, когато тя се подува, покрива с мехури и става крайно болезнена.

Слънчевите изгаряния не са толкова безобидни, колкото мнозина мислят. Доказано е, че те водят не само до преждевременно стареене на кожата и развитие на фотодерматит - алергия към слънчевите лъчи, но и до намаляване на зрението и понякога дори до онкологични заболявания, най-вече рак на кожата.

! Слънцезащитните кремове са профилактично средство

Светлинно-непропускливите кремове съдържат цинков окис и титанов диоксид и напълно блокират ултравиолетовата радиация. Те са подходящи особено за най-чувствителните участъци на кожата, като например носа и устните. Слънцеотразяващите средства съдържат вещества, които частично отразяват ултравиолетовите лъчи. Тези лосиони и кремове са разпределят според техния защитен фактор - до 20 и повече единици в зависимост от необходимата степен на защита. Броят на единиците показва колко пъти това средство намалява въздействието на слънчевите лъчи върху кожата. Цифрата 6 показва, че намирайки се на слънце в продължение на 6 часа, вие ще получите такава доза ултравиолетово лъчение, каквато бихте имали за 1 час, ако сте без крем.

При някои хора се наблюдава повишената чувствителност към пара-амино-бензолната киселина, съдържаща се в посочените по-горе средства. Затова са създадени множество кремове, в които тя отсъства.

Затова използвайте защитни средства със степен на защита не по-малко от 15 единици.

! Най-честата причина за слънчевите изгаряния е прекалено дългият престой на слънце.

Времето за пребиваване на открито трябва да се увеличава постепенно: от 30 минути през първия ден до не повече от 2 часа дневно. Не се препоръчва стоенето на слънце особено между 12 и 14 часа, т.е. в периода, когато слънчевото греене е най-активно.

Не мислете, че при облачно време не се получават изгаряния: 80% от ултравиолетовите лъчи, способни да проникват през облаците, предизвикват изгаряния и също увеличават риска от рак на кожата. Задължително използвайте защитни лосиони или кремове. Повечето от тях се отмиват от водата и затова трябва да се нанасят след всяко къпане.

! Продължителното пребиваване при повишена температура може да предизвика топлинен удар.

със симптоми: виене на свят, повръщане, треска, загуба на зрението, повишаване на температурата на тялото до 40° С.

При този случаи трябва задължително да се извика бърза помощ. Човекът да се постави на по-хладно и проветриво място, да му се разкопчеят или свалят дрехите, главата да се държи вдигната, да се постави влажен компрес на челото, да се даде чаша вода с 1 лъжичка сол. В никакъв случай не трябва да се дават алкохол, чай, кафе или какао.

В горещините, когато лигавицата на носа е много суха или кръвта нахлува към главата поради повишеното артериално налягане, може да се наблюдава и носово кръвотечение.

В такива случаи главата трябва да се държи изправена, за да не потече кръвта в гърлото. Най-добре е да се легне, като главата се постави на висока възглавница или да се седне така, че горната половина на тялото да бъде леко наклонена назад, а в носа да се поставят марлени или памучни тампони, намокрени с водороден прекис (перхидрол). Между веждите можете да поставите носна кърпа, напоена със студена вода или парче лед от хладилника.

Поради обилното потене в горещините трябва да се употребяват повече течности - поне 2 литра вода дневно. Така ще се избегне обезводняването на организма. Водата поддържа определен баланс, но тя трябва да се пие сутрин и вечер, а не по обяд.

в-к Габрово Днес

С настъпването на лятото, различните защитни средства отново стават постоянна част от всекидневието. Безспорно най-разпространеното от тях е защитният крем.

Ето няколко свързани с него погрешни схващания и факти:

МИТОВЕ

1. Не е необходимо да се използва крем, ако кожата е мургава.От цвета на кожата не зависи нищо. Крем трябва да се използва всеки път, когато се излагаме на прякото въздействие на слънчевите лъчи. Слънчево изгаряне може да настъпи при всеки тип кожа.

2.Ако на опаковката на крема е написано, че е водоустойчив, то не е необходимо той да се нанася повторно за деня върху кожата.
Няма нито един крем, който да е напълно водоустойчив и затова за да се предпазим от изгаряне трябва да го нанясяме върху кожата след всяко къпане. Във водата се съдържат примеси на солта, които разяждат защитния слой на крема и нивото на защита рязко намалява.

3. При изпозването на крем организмът не получава достатъчно количество витамин D.
Слънцезащитният крем действително пречи на кожата да усвоява витамин D, но много експерти твърдят, че дневната доза D се получава от човека само за няколко минути пребиваване под преките слънчеви лъчи.

4. Kремът със защитен фактор 30 дава 2 пъти повече защита, отколкото крема с фактор 15.
Подобна сметка е погрешна. Кремът с фактор 15 защитава кожата от 93% от ултравиолетовите лъчи, а кремът с фактор 30 осигурява 97% защита.

5. В облачно време не може да се получи слънчево изгаряне.
Това не е вярно. Облаците не са преграда за ултравиолетовите лъчи, които са основната причина за слънчевите изгаряния. Тези лъчи се отразяват от водата, пясъка или асфалта, независимо от наличието на облаци, затова вероятността да изгорите в облачно време не е по-малка, отколкото в слънчево.

ФАКТИ

1. Абревиатурата SPF върху опаковката на крема означава "защитен фактор".

2. Кремът трябва да се нанася върху тялото 15-30 минути преди въздействието на преките слънчеви лъчи. За осигуряването на оптимална защита кремът трябва добре да се усвои от кожата.

3. Едновременното използване на крем против изгаряне и мехлем против насекоми не е желателно. Паралелното използване на тези средства намалява тяхната ефективност и повишава риска от изгаряне и ухапване от насекоми.

в-к Габрово Днес

Не всеки е свикнал с тънкостите на светското поведение и това е нормално - на повечето от нас не ни се налага всеки ден да присъстваме на разни официални събития. Именно затова в момента, в който ни поканят на коктейл, някои от нас се оказват неподготвени.

Но да започнем от началото. Коктейлът е вид парти, което се класифицира като официално или полуофициално (и на което има коктейли). То е по-малко официално от официална вечеря. Често коктейлът предхожда именно такава вечеря. Ако случаят е такъв, трябва да се облечем като за официална вечеря, но ако е само коктейл, можем да се придържаме към полуофициалния вариант.

Облеклото

Най-общо трябва да се спрем на тъмен костюм и вратовръзка. Цветовете все пак могат да варират в зависимост от мястото на събитието - ако е коктейл у приятели, партито е по-малко официално, отколкото ако става дума за бизнес събиране в скъп хотел, и тогава ти би могъл да излезеш от тъмния цвят. Материите са според сезона.

Най-добре е, ако не си сигурен точно какво трябва да е облеклото ти и на поканата не пише, да попиташ домакина. Във всеки случай, винаги, когато имаш съмнения колко официално да се облечеш, предпочети по-официалния вариант. По-лесно е да свалиш смокинга и да останеш по риза, ако се окаже, че си прекалено официален, отколкото да се свреш в ъгъла, когато откриеш, че всички са свръх официални, а ти си без вратовръзка.

Поведението ти

Много е важно, особено ако става дума за бизнес коктейл, да пристигнеш навреме. Да подраниш е признак на лош вкус. Колкото до прословутото малко закъснение, което било учтиво, би могъл да си позволиш пет минути, но в никакъв случай не пристигай половин час по-късно - това не е учтиво. Най-добрият вариант си остава да си точен.

Останалите хора

Предполага се, че знаеш кои ще са хората, които ще присъстват на събитието. Затова, ако има някой или някои сред тях, с които искаш да се запознаеш, да затвърдиш контакти, или просто да поздравиш, не пропускай да го направиш. Не забравяй да се обадиш на хората, които познаваш, и се запознай с тези, към които имаш интерес. Коктейлът е събитие, което е изключително подходящо за създаване на бизнес контакти, затова възползвай се.

Разбира се, недей да прекаляваш с това. Не забравяй, че хората все пак са дошли да се забавляват, а не да слушат цяла вечер за твоите велики бизнес идеи, които имат нужда от тяхното внимание и подкрепа. Ако прекалиш, по-вероятно е да постигнеш обратния ефект.

Говорейки за запознанства, трябва да знаеш, че винаги е по-учтиво някой да те представи, а не ти сам да се представяш. Затова намери общ познат с човека, с когото искаш да се запознаеш. Ако обаче няма такъв, допустимо е и сам да се представиш.

При представянето ръкостискането ти е много важно - то трябва да показва стабилност и увереност. Освен това е добре да се усмихваш - положителното ти отношение към света при всички случаи ще се хареса на околните.

Освен това, докато говориш с хората, недей да се оглеждаш, сякаш си търсиш по-интересни събеседници. Когато някой говори, гледай го в очите.

Ако искаш да се откопчиш от някого, направи го елегантно, като помолиш за извинение. Като стана дума, добре е да знаеш нещо за извиненията. В българския език има един много неуместен израз, който обаче се използва доста широко - Извинявам се. Това не е особено учтиво - все пак идеята не е сам да се извиниш, а околните да те извинят. Затова много по-добре звучи Моля да ме извините или в краен случай Извинете.

Разговорите...

Винаги е добра идея да започнеш с нещо по-леко, дори да ти се иска да обсъдиш с въпросния човек проблемите на съвременната астронавтика. На коктейл хората не са готови веднага да заговорят на някаква бизнес, научна, философска и т.н. тема. Затова започни полека.

Темите, които засягаш, не трябва да са свързани с емоции - на коктейл не е добре да се говори нито за религия, нито за политика. Грубият език и мръсните вицове са абсолютно забранени. Единственото изключение е, ако някой по-висшестоящ започне да разказва нещо такова. Ако нямаш какво да добавиш по темата, по-добре замълчи, отколкото да кажеш нещо, само за да се намираш на приказка.

Визитките

Добра идея е да имаш в себе си. Направо е задължително, ако смяташ от този коктейл да завържеш някакви полезни връзки. Само недей да заставаш по средата на стаята и да раздаваш визитките си на всеки, който мине. Идеята е да даваш данните си на този, който се интересува от тях. Затова най-подходящо е, ако си дадеш визитката, след като ти я поискат или поне след като усетиш в отсрещната страна някакъв интерес към твоята особа. Подаването на визитка е много подходящ жест за приключване на разговор - даваш я, казваш, че се надяваш да имаш случай да се срещнеш отново с въпросния човек, и се оттегляш.

Никога не давай свои визитки, които не са в добър вид. Ако картичките ти носят материално свидетелство за кафето, което си пил сутринта, мястото им е на боклука. Също така, визитка, на която телефонният ти номер е поправен отгоре с химикал, също не говори добре за притежателя си. Визитката ти трябва винаги да е изрядна - чиста и не намачкана.

Когато ти подадат визитка, погледни я за миг - така показваш интерес. Можеш да направиш учтив коментар за титлата на човека или за дизайна на картичката му. Прибери визитката във вътрешния джоб на сакото си, а не в задния джоб на панталона си.

Пиенето

Питиетата на коктейла са безплатни, но това не е причина да се постараеш да изпиеш възможно най-много. Целта не е да паднеш под масата, а да се включиш в партито с така нареченото Социално пиене. Не допускай да обръщаш чашите, без да си ял преди това - трябва да си си подложил достатъчно добре, за да не се напиеш от първия коктейл. Пий бавно и, ако има такава възможност, след всяка алкохолна напитка пий чаша вода.

Ако има бира, в никакъв случай не пий от бутилката или от кутийката!

Дръж чашата си в лявата си ръка, за да може дясната да е свободна за евентуални ръкостискания. Дръж чашата ниско, за да не ти замръзне ръката от студената напитка.

Предпочитай по-семплите и изискани коктейли пред онези с многото чадърчета - така ще изглеждаш доста по-сериозен и стилен.

Храната

На коктейлите често има някакви хапки, ордьоври. Колкото и да са вкусни, не забравяй, че целта на събитието не е да ядеш. Първо поговори с хората и чак след това си вземи от храната.

Ако има шведска маса, не си взимай от всичко наведнъж, колкото и да ти се иска. Вземи си няколко неща, след това се върни пак - няколкото курса до масата са далеч по-малко забележими от препълнената чиния, с която едва си проправяш път сред елегантните рокли на дамите.

Избягвай храни, които могат да доведат до инциденти като особено неприятно окапване или разни неща между зъбите. Ако ядеш маслина, изплюй костилката в кърпичката си. Това важи и за клечките на хапките. Тези неща не се хвърлят по пода.

Персоналът

Бъди учтив към хората, които те обслужват на коктейла - това, че ти сервират, не ги прави по-долни от теб. Пази добрия тон и вежливостта.

Накрая

Не забравяй да благодариш на домакина, който те е поканил. И не забравяй, че целта ти, отивайки на коктейла, е да покажеш най-добрата си страна.

в-к Ден

Повечето хора не знаят какво да правят, когато се натъкнат на някого, когото не желаят да виждат. Случвало ли ти се е да излезеш сутринта в прекрасно настроение и изведнъж пред теб да изскочи някой, когото хич, ама хич не искаш да срещаш, и това да развали хубавата сутрин? Например бившата ти приятелка, която все още се забавлява, като всяка вечер с наслада забива игли във вуду кукла, представляваща твоята особа.

Когато срещаме хора, които не желаем да срещнем, поне в момента, често не знаем как да реагираме. И това е основата на проблема. Затова ето съветите за мъже за това как да се справяме при нежелана среща. Ето хората, които можеш да срещнеш, без това да те направи особено щастлив:

Приятеля, когото не си виждал от сто години.
Срещаш приятел, с когото не си се чувал и виждал от векове. Това често е неловка ситуация, защото може би има причина, поради която не сте се чували и споменът за нея е неприятен. А ако няма конкретна причина, и двамата се чувствате виновни, че не сте поддържали връзка.
Какво да направиш?
Най-добре е да си непринуден. Припомнете си доброто старо време, но без да навлизате много дълбоко. Попитай за някой общ приятел. Разменете си телефоните, за да може, ако имате желание, да се видите отново.

Бившата ти приятелка. А ти в момента си с настоящата.
Естествено тук много важно е как и защо сте се разделили, но като цяло една такава среща никога не е планирана или особено желана.
Какво да направиш?
Ако сте се разделили по неприятен и за двама ви начин - Кимни и, за да покажеш, че си я видял, и нищо повече. Така едновременно си учтив и спазваш дистанция. После е добре да обясниш на приятелката си, че това е била бившата, за да не научи от други хора, а и да не започне да се чуди защо си кимнал на някаква жена на улицата и по този повод да се помъчи сама да разбере, като ти чете sms-ите например.
Ако сте се разделили приятелски - Представи двете жени една на друга, без да обясняваш на приятелката си, че това е бившето ти гадже - това ще направи ситуацията конфузна. Настоящата си приятелка обаче трябва да представиш като такава, за да избегнеш въпроса на бившата Имаш ли си нова приятелка? или нещо подобно. После обясни на приятелката си коя е била тази жена. Най-важното в случая е да приключиш срещата бързо. Все пак това не е моментът да водиш дълги разговори с бившата си приятелка за миналото!

Шефа. Извън работата.
Такава среща е неловка, защото всеки от вас вижда малко отличния живот на другия, което може да не е много желателно.
Какво да направиш?
Не можеш да се направиш, че не си го забелязал, освен ако не си пийнал - тогава по-добре се омитай възможно най-бързо, все едно не си го видял! Ако обаче си си наред, поеми инициативата и поздрави пръв. И представи хората, с които си, на шефа. Нека разговорът бъде лек и не ангажиращ.

Родителите на приятелката ти. За пръв път.
В тази ситуация ти имаш една проста и ясна цел - да ги убедиш, че си достатъчно добър за дъщеря им. Вярно, това не става от първата среща, но можеш поне да поставиш основите.
Какво да направиш?
Ако си канен у тях, занеси подарък - бутилка вино, кутия бонбони, цветя... Ако сте излезли да хапнете навън, предложи да платиш сметката. Колкото до разговора, стреми се да научиш повече за тях, както и да им кажеш кои са нещата, които харесваш у дъщеря им. Също така не се притеснявай да отговаряш на въпроси за себе си и семейството си. Не е нужно да бъдеш подробен и да споменаваш неща, които не трябва да се споменават. Просто кажи най-важното - какво работиш, къде си учил...

в-к ДЕН

А сега най-сложното. Какво да подариш на нея. Да започнем с това, че самият жест ще бъде оценен високо. Ако досега не си го правил, най-добре поднеси букет от любимите й цветя. Не изклкючваме възможността да не знаеш кое е любимото й цвете. В такъв случай не се тревожи - букет червени рози ще я разчувства при всички положения (стига да не е надуваема кукла). Не се стреми да купуваш най-огромния букет в магазина - често единичната роза е по-скъп спомен, а пък е и по-евтина покупка. Жените се радват като деца и на кошничка с полски цветя. Веднъж решил да й подаряваш цветя, може да експериментираш, но внимавай със символиката им...


Амарилис: Царствено цвете. Демонстрира превъзходството. Не се страхувай да подариш такъв букет - жената, която го получава, ще бъде щастлива, че ти си сериозен и на теб може да се разчита.

Анемона: Това цвете символизира надеждата. Подходящ подарък за началото на връзка.

Гладиоли: Цветя на толерантността. Затова ги предпочитат при делови срещи. Посланието им е: "Надявам се на взаимност." Сам разбираш, че освен ако не са любимото й цвете, не са подходящи за нея.

Божур: Харесват го романтичките. Божурът е обяснение в любов, но не става за всяка жена. Ако харесваната от теб дама е влюбена в книгите на Джейн Остин и в разни романчета, чиито корици изобилстват от мускулести мъже, които държат полуприпаднали жени, ако лее сълзи по "Титаник" и въздиша по "Безсъници в Сиатъл", подари й букет с божури. Няма да сбъркаш.

Здравец: Посланието може да бъде само едно - за здраве. Някак си не пасва.

Зюмбюл: Символ на предаността. Ако мъж подари на жена такова цвете, това е равностойно на любовно обяснение. Зюмбюлът показва много силни чувства, и то завинаги. Значи леко с това цвете, ако си държиш на думата - ако вземете да се разделите, тя като нищо дълго ще търчи след теб с хербаризираното букетче.

Орхидея: Тя символизира женската красота. Ако подаряваш такова цвете обаче, трябва да убедиш жената, че си с нея не само заради физиката й.

Роза: Винаги означава любов, и то от пръв поглед. Или почти от пръв поглед. Но с нюанси, които зависят от цвета. Червената е повече страст, отколкото любов. Розовата е повече любов, отколкото страст. Бялата е обич и възхита. Жълтата е ревност. Розовата пъпка означава тайна обич.

Слънчоглед: Не подарявай слънчоглед, защото тя ще го приеме за критика. Слънчогледът символизира прекаленото вглеждане в себе си (всъщност нарцисизма).

Теменужки: Жените рядко обичат меки китки. Теменужката като такава символизира именно това. По-добре не подарявай теменужки, освен ако не си сигурен, че ги харесва.

Хризантема: националното цвете на Япония, фигуриращо и в нейния герб. Означава надежда за добри дни. Символ на приятелство и любов до гроб.

Ако препрочиташ списъка за пореден път и не откриваш цвете, което да не си й подарил, май вече е време да купуваш сватбен букет. За останалите мъже с по-хлабав хомот около шията ще кажем: жените са прекрасни същества, когато са в добро настроение, затова ги радвай колкото и както можеш. Може да напишем и друга мъдра мисъл, която да освети пътя на взаимното ви щастие: не количеството, а качеството в една връзка е важно. След всичко казано дотук не забравяй, че символиката на цветята не е от такова огромно значение и че всяко подарено цвете е най-вече израз на обич и внимание.

в-к ДЕН

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

* * *

С пожеланието, никога да не загубиш нечие ДОВЕРИЕ!...

http://jenite.blogspot.com/2008/07/blog-post_04.html

We did it!
We set a Guinness World Record for the most software downloads in 24 hours.
With your help we reached 8,002,530 downloads.

Честито :)

Uriah Heep - July Morning Video & Lyrics (видеоклип и текст)

There I was on a
july
morning

Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a
july
morning

I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

Ето, такъв трябва да бъде
ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ:

Да те обича дори тогава,
когато не си за обичане...

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане...

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим...

Да ти дава вяра и сили дори тогава,
когато целият останал свят се обърне против теб...

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб...

Но най-важното от всичко е -
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите...
Да разделя Тъгата...
Да изважда Миналото...
Да събира Бъдещето...

Да пресмята всички нужди,
скрити в дълбините на душата ти...
И винаги да остава по-голям от всички останали...

И, разбира се...
Да не те захвърля настрана,
когато вече не си му нужен...

***
Оригиналната статия: http://jenite.blogspot.com/2008/06/blog-post_1770.html

Прочетете я, заслужава си!

Станаха ясни първите тринадесет заявки на пилотите, които ще участват в четвъртия старт от планинското състезание над Габрово. Крайният срок за записване според организаторите е събота по време на техническия преглед.

По време на техническия преглед за Узана 2008, който по традиция се провежда пред общината на града, ще бъдат направени и застраховките и ще се плаща таксата за участие на пилотите.
Тази година Рали Узана е юбилейно и освен това се явява и четвърти кръг от планинския шампионат по автомобилизъм.

Ето имената на пилотите, които са заявени до момента за четвъртия старт от скоростния шампионат (по реда на пристигане):

Иван Шопов (Опел Астра, ХЗ)
Петър Петров (ВАЗ 2105, ХЗ)
Сергей Стоилов (ВАЗ 2108, ХЗ)
Николай Диков (Ситроен Саксо VTS)
габровецът Стефан Стефанов (ВАЗ 2105, Х1)
Николай Паунов (Мицубиши Лансър Ево 9)
Николай Кискинов (Мицубиши Лансър Ево 6)
Милчо Стефчев (ВАЗ 21074, ХЗ)
Ивайло Петров (ВАЗ 2105, Х1)
Георги Милев (21083, Х1)
Кирил Димов (ВАЗ 2101, Х2).

След като катастрофира на пистата Дракон преди три седмици, в състезанията се връща и дебютантката при дамите Таня Куртева (Опел Кадет, Х2).

Най-малко една Хонда Сивик тип R - тази на местния пилот Атанас Божилов, ще се появи на старта в събота. Божилов, който иска да уважи домашното си състезание, ще кара в него.

Днес пристигнаха амортисьори, но не са точно тези, които поръчах - каза Божилов. - След обед ги пробваме и най-вероятно ще карам.

Втората Хонда Сивик тип R - тази на другия габровец Цветомир Мезинов обаче е под въпрос. През миналата година Мезинов се пусна на Узана единствено, за да не забрави тръпката от състезанията.

Може и да стартирам на Узана, обясни намеренията си Мезинов по време на писта Дракона преди три седмици.

В същото време Атанас Божилов-младши, които тази година официално дебютира в пистовото първенство с Тойота Ярис в клас A5 може би ще се размине с домашното състезание. Причината е, че Младши от два дни е с тежък вирус и висока температура.

Надявам се да се оправи за тренировката, а кога ще учи трасето - това вече е друг въпрос - обясни баща му, Атанас Божилов-старши.


в-к ДЕН

Мозъкът на човек, който не е спал дори само една нощ, не е в състояние да работи пълноценно и буквално се изключва за определени периоди от време. Затова ви предлагам 10 полезни съвета за добър сън.

1. НИКОГА НЕ ЯЖТЕ ПРЕДИ СЪН!
Освен че късното приемане на храна съвсем определено влияе на фигурата ви, закъснялата вечеря осигурява за цялата нощ работа на нашия стомах, който също трябва понякога да почива. Ако толкова ви се яде, правете го не по-късно от 2 часа преди сън и яжте само лека храна - плодове, зеленчуци, млечно-кисели продукти.

2. ЛЯГАЙТЕ СИ НЕ ПО-КЪСНО ОТ 22-23 ЧАСА.
За един нормален нощен сън са напълно достатъчни 5-6 часа. Според биологичния ритъм най-полезното време за сън е от 23 до 5 часа сутринта. Във всеки случай вашият сън задължително трябва да обхваща времето от 2 до 4 часа сутринта. В това време ние спим най-дълбоко и "ефективно". При това не се препоръчва да се спи през деня! Особено е нежелателно да се спи преди залез слънце.
Колкото и да е странно, продължителността на съня ни зависи от изяденото през деня: колкото по-малко храна сме поели, толкова по-малко спим. Между другото, столетниците спят много малко - не повече от 4-6 часа в денонощието.

3. ТРЯБВА ДА СЕ СПИ С ГЛАВА, НАСОЧЕНА НА СЕВЕР (ИЛИ ИЗТОК).
Във всеки случай така твърди традицията на предците ни, мотивирайки тази посока с магнитните линии на Земята. Китайците обаче в своето изкуство ФЪН-ШУЙ препоръчват всеки човек да открие своето най-благоприятно направление за сън, при това леглото не бива да се поставя директно срещу входната врата и не бива да се злоупотребява с огледалата в спалнята.

4. ТРЯБВА ДА СЕ СПИ ВЪРХУ ТВЪРДА РАВНА ПОВЪРХНОСТ.
Колкото и да е неприемливо за съвременните нежни "принцеси", много по-полезно е да се спи на твърд матрак. При меките пружини тялото неизбежно се огъва, а това предизвиква нарушаване на кръвоснабдяването на гръбначния мозък и различните органи, които се оказват притиснати. Освен това е възможно защипване на нервните окончания, което също оказва неблагоприятно въздействие на всяка част от тялото ни. Ненапразно при травми на гръбначния стълб и при радикулит лекарите препоръчват да се спи на абсолютно твърдо легло.
Освен това, колкото по-ниска е възглавницата ви, толкова по-добре. Ниското разположение на главата по време на сън поддържа в нормално състояние шийната част на гръбначния стълб, подобрява мозъчното кръвообращение, спомага за нормализирането на вътречерепното налягане и дори предпазва от образуване на бръчки на лицето и шията!

5. ПРЕПОРЪКИТЕ СА ДА СПИМ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ.
Действа отлично върху кожата ни, позволявайки й да диша пълноценно по време на сън. Ако ви е студено, по-добре се завийте с допълнително одеяло.

6. НАЙ-МАЛКО ПОЛЕЗНО Е ДА СЕ СПИ ПО КОРЕМ.
Най-благоприятната поза по време на сън е на една страна, с няколко обръщания през нощта. Но може да се спи и по гръб.

7. ПОСТЕЛЯТА ВИ ТРЯБВА ДА Е ТОПЛА, А ВЪЗДУХЪТ В СПАЛНЯТА - ПРОХЛАДЕН!
Никога не пренебрегвайте проветряването на спалнята преди сън и помнете, че вашето спално бельо трябва да бъде чисто, топло и задължително красиво. Предпочитанията са на страната на естествения памук или лен. Голямо е значението и на цвета на бельото, на стените в спалнята: червеният цвят допринася за безсъние, а нежните бледосини и резедави оттенъци успокояват. В последно време има данни, че тъмните разцветки на спалното бельо спомагат за по-добро качество на съня.

8. ДА СЕ СТАВА С БУДИЛНИК Е ВРЕДНО!
Работата е в това, че сънят ни се дели на цикли, всеки от който се състои от фази на "бърз" и "бавен" сън с различна дълбочина. Обикновено циклите са от 60 до 90 минути, като при здравите хора продължителността на цикъла е по-малка. За пълноценна почивка е достатъчно да проспим 4 свои биоцикъла. Нормално е обаче да се спи и 6 биоцикъла. Много важно е да не се прекъсва сънят по време на един биоцикъл! Ако човекът се събуди в средата на един такъв интервал, той ще се чувства разбит. Затова е по-добре да не ставаме с будилник, а според "вътрешния" ни часовник. Ако все пак си навивате часовника да звъни за ставане, времето за сън трябва да се разпредели така, че сънят да продължава цяло число цикли.

9. НЕ СЕ ИЗЛЕЖАВАЙТЕ В ЛЕГЛОТО!
Щом се събудите (а това може да е рано сутринта), трябва да се усмихнете, да се протегнете, да отметнете завивката и да станете. А какво правим ние? Обикновено гледаме часовника и удовлетворено забелязваме, че още е твърде рано за ставане и отново лягаме. Но ползата от такова излежаване е доста съмнителна. Опитайте се да ставате по-рано и ще забележите колко положителни емоции и полезни неща ще допълнят деня ви - гимнастика, водни процедури без да бързате, старателна грижа за себе си, възможност за пълноценна и здравословна закуска. Възможно е отначало да ви се иска да поспите още, но помнете, че това не е действителна потребност, а само навик на организма. Постепенно той преминава.

10. ПРЕДИ СЪН СЕ ОТПУСНЕТЕ!
Банално е наистина, но носи много положителни емоции и великолепно ни настройват за почивка:
• топла вана с добавка от ароматични масла;
• чаша топло мляко с мед и мента или маточина;
• мечти или мисли за нещо приятно;
• кратка разходка преди сън;
• отпускащ масаж;

Така или иначе ние прекарваме в сън почти половината от своя живот. Затова със сигурност може да изброим още цял списък с всевъзможни съвети, но това ще има смисъл, ако всичко описано се спазва. Не би следвало обаче да насилваме организма си на всяка цена да спазва точно тези препоръки, когато почиваме или уж за удоволствие, а сладкият сън без съмнение е едно удоволствие. Постарайте се да правите това с удоволствие.

100 вести

Вчера към 14 часа пловдивски водолази открили тялото на 19-годишния Калоян Р. от Габрово, който изчезна във водите на язовир "Копринка" край Казанлък.
Нещастието стана на 27 май т. г.
Току-що завършилият Механотехникума в Габрово абитуриент отиде с компания на язовира и повече не се завърна. Оттогава водолазите не са преставали да го търсят. Мястото е в неохраняема зона на язовира, едно от най-дълбоките. Калоян скочил да поплува, но на връщане потънал и повече не се показал.
Вчера директорът на Гражданска защита - Габрово, Митко Астарджиев, потвърди, че тялото е открито.

Ружа Любенова
100 вести

Старо и изтъркано вече, но все пак...

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и погледна с тъга коприната и дантелите. Това беше й купил, когато бяха за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега настъпи точният момент.

Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза:

„Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш, е един особен повод!".

Аз винаги си спомням тези думи - те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по-рано и чистя по-малко. Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.

Употребявам ежедневно моите кристални чаши. Ако имам желание, дори обличам новото новия си костюм до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази като например “Един ден"... или “В някой от следващите дни..." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели.

Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои минали пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да хапне китайска храна (нейната любима кухня), ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се притеснил, ако установя, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “някой от следващите дни". Бих съжалявал, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено - всеки ден, всеки час, всяка минута е нещо особено.

18-годишният абитуриент Калоян Р. от Габрово е изчезнал миналата вечер във водите на язовир "Копринка", в местността Тополите край Казанлък.
Малко преди това, към 17 часа, младежът и негов приятел се качили на лодка и влезли на около 30 метра навътре. В един момент Калоян скочил да поплува, а когато решил да се върне към лодката, започнал да потъва. Приятелят се опитал да му помогне, но безуспешно.
До снощи, въпреки усилията на водолази от "Гражданска защита" и на доброволци от местен клуб по водолазна подготовка, тялото на момчето не бе намерено. „Разпоредено е в момента, в който го намерят, да ни уведомят" - каза за „100 вести" гл. инсп. Чолаков, шеф на „Криминална полиция" в РПУ-Казанлък. Той уточни, че се работи по всички версии, но засега нещата клонят към нещастен случай - вероятното удавяне на младежа. Според местната полиция нещастието е станало към 17,45 часа във вторник, 27 май. Само три дни преди това момчето отпразнувало абитуриентския си бал. Калоян завършил габровския механотехникум и се канел да кандидатства в полицейската академия. Мечтата му била да продължи семейната традиция и да стане полицай. Момчето било здраво, тренирано. През ваканциите работел здраво, не се плашел от физически труд.
След приключване на абитуриентските вечери компанията на Калоян пристигнала на палатка край язовир "Копринка".
Момчетата искали малко да поотдъхнат - нали само след няколко дни идват матурите.
Сигналът за потъването на Калоян във водите на язовира бил подаден и в "Гражданска защита" в Казанлък. Посоченото място, където станало нещастието, е едно от най-дълбоките в язовира, казват местни хора. Според леководолазите то е такова, че тялото може да изплува днес, след 20 дни или никога да не се намери.
За дълбоко съжаление, трагедията на едно габровско семейство, изгубило единственото си дете, даде повод отново да напомним колко страшни могат да бъдат язовирите. Къпането там е забранено, тъй като студената вода и различните течения могат да причинят трагедии и с най-добрите плувци.

РУЖА ЛЮБЕНОВА
100 вести

За пръв път се видяха на автобусната спирка. Бяха студенти, той учеше медицина, а тя - архитектура. За да могат отново и отново да се видят, всеки ден и двамата отиваха на същата спирка по едно и също време и се качваха в същия автобус. Бяха млади, много млади. Отне им доста време докато съберат достатъчно смелост и да се заговорят, но накрая успяха. Всъщност и двамата не живееха в квартала, от който се качваха всяка сутрин в автобуса. Той предната вечер беше останал да пренощува при свой приятел, а тя беше ходила на гости на сестра си. И след време, когато вече бяха станали достатъчно близки един с друг, през смях си признаха, как всяка сутрин са ставали още по тъмно и са отивали до другия край на града, за да пристигнат навреме на тази спирка. Тяхната спирка с техния автобус...
Ожениха се веднага след дипломирането си. Бяха щастливи, много щастливи. Случваше се да останат понякога без работа, без пари, да имат трудни моменти, но така здраво бяха преплели ръцете и сърцата си, че нищо не успя да ги сломи. И когато трудно дочакваха края на месеца и новата заплата, и когато вече бяха станали известни лекар и архитект, все бяха щастливи. Не бяха от онези семейства, които се предаваха пред рутината и навика, настъпващи с годините, не ги сломяваха нито празните банкови сметки, нито пък ги възгордяваха високите доходи впоследствие. Нижеха се дни, месеци, години..., а тяхната любов сякаш растеше и ставаше още по-силна, още по-голяма...
Единстевното, което им липсваше, беше детенце. Въпреки дългото и трудно лечение, на което се подложиха, не успяха да се сдобият с рожба. Тогава си казаха, че е прекалено егоистично да искат да имат абсолютно всичко в този живот, приеха мисълта спокойно и продължиха напред. Вместо дете, отглеждаха и се грижеха за любовта си...
“Бих умряла за теб!” – казваше му често тя, прегръщайки го силно.
“Не, аз ще умра за теб!” – отговаряше й винаги той и я прегръщаше още по.силно...
Понякога, като се прибереше вкъщи, тя често намираше по някоя бележка оставена на огледалото: “Миличка, погледни вторият рафт на библиотеката”. Отиваше до там, а там намираше друга бележка: “Погледни на масата в кухнята и не забравяй, колко много те обичам!”. От масата в кухнята отиваше до шкафа в дневната или до раклата в спалнята, обикаляше от стая в стая, четейки нежни думи на обич и признание, написани на малки цветни листчета. В края на тези “пътувания” тя намираше понякога букет от свежи цветя, друг път – кутия с любимите й шоколадови бонбони, красива рокля или скъпо бижу... Но не подаръкът имаше значение, за нея важен беше жестът, защото й доказваше неговата обич...
Колкото и динамично да протичаше животът им понякога, колкото и ангажирани да бяха в службата, винаги намираха време един за друг. Въпреки това, когато минаха 40-те, и двамата решиха да работят по-малко и да си оставят повече свободно време, което да прекарват един с друг. Той напусна болницата и приемаше пациенти само в частния си кабинет, тя пък закри проектантското бюро, в което работеше с цял екип и започна да приема само отбрани и специални поръчки, които изпълняваше вкъщи. Така имаха много повече време, в което да бъдат заедно.
Един ден, докато се разхождаха по крайбрежната алея, тя забеляза една стара, почти рухнала къща, на която имаше закачена табела “продава се”.
- Какво ще кажеш, да купим ли тази къша? – попита го с вълнение тя. – Ще изчистим тази съборетина и на нейно място ще си построим прекрасна къща. Даже вече мислено начертах проекта за нея. Ще си има огромна тераса с изглед към морето. Хайде да си направим тук нашата морска къща, в която да каним сутрин чайките на закуска... – ентусиазмът искреше от очите й, докато говореше.
- Разбира се скъпа, защо не. Пък и нима мога да ти откажа каквото и да било – отвърна й той и я целуна нежно. – Веднага щом се върна от семинара по медицина в Щатите, ще звънна на посочения телефон и ще уговоря покупката, независимо каква цена ще кажат, това място вече е наше...
Макар да знаеха, че се разделят само за седмица, им беше много трудно и на двамата, когато той заминаваше за семинара в Америка. Докато беше там, всеки ден си говореха с часове по телефона. Когато тя го посрещна на летището при завръщането му, и двамата не можаха да потиснат сълзите си...
Но само няколко дни по-късно тя усети странна промяна в поведението му. Той вече не изглеждаше така щастлив като преди, не се смееше така искрено, дори отбягваше да разговарят... За да го разведри малко, една вечер тя заговори за къщата край морето и му показа проекта, който беше начертала, но отговорът който получи, я стъписа:
- Скъпа, тази къща надвишава нашите възможности и за съжаление не можем да си я позволим, затова най-добре забрави за нея...
За хора като тях, които така бяха свикнали с щастието, нещастието сякаш имаше още по-горчив вкус и тежеше много повече. За нея то беше като неканен и нежелан, но натрапил им се гост, когото не знаеше как да прогони от дома си... Тя разбираше, усещаше, че на него нещо му тежи, че крие нещо от нея и това го измъчва. Как ли не го молеше и увещаваше да сподели с нея, да й разкаже:
- За тебе бих умряла, знаеш! Моля те, кажи ми какво става...
Но молбите й така и не получаваха отговор. Сякаш мъжът, в когото беше така влюбена, когото обожаваше и боготвореше и който също й се кълнеше във вечна обич и вярност, беше сменен с някой друг коренно различен, абсолютно безразличен към онова, което се случваше. С всеки свой опит да поговори с него, тя имаше усещането, че се удря в бетонна стена и от тези удари все повече я болеше и кървеше сърцето й...
Един ден, докато се разхождаше в парка с най-добрата си приятелка, тя отново разказваше за необяснимата промяна на съпруга си и се опитваше отчаяно да намери някакъв отговор за тази неочаквана промяна в него. Без да дочака да се доизкаже обаче, приятелката й я прекъсна и я дръпна да седнат на близката пейка. Хвана я за ръката и я погледна в очите, казвайки:
- Съжалявам, че трябва да го чуеш точно от мен, но повече не мога да издържа, трябва да ти кажа – започна тя малко неуверено - Той ти изневерява! Виждам го всеки ден в ресторанта, който е срещу офиса ми, да обядва с млада симпатична жена. А после прегърнати се качват в колата и отиват нанякъде...
- Спри, млъкни веднага! – изкрещя на приятелката си и не й позволи да каже каквото и да било повече. Обвини я, че говори така, само защото й завижда, след което разстроена си тръгна за вкъщи...
На следващия ден по обяд сама отиде до онзи ресторант и застана зад дървото на отсрещния тротоар. Само след няколко минути разбра, че вечната любов и щастие ги има единствено в приказките, не и в реалността... Веднага позна младата педиатърка от болницата, в която преди работеше съпругът й. Беше идвала няколко пъти у тях на гости. Сълзите, които премрежиха очите й, не й попречиха да види как той прегръща другата жена. Сякаш нож раздра сърцето й...
Вечерта, когато той се прибра вкъщи, тя се нахвърли върху него и му разказа всичко, което видя през деня. Ту крещеше, ту плачеше, докато говори, после силно го прегръщаше, в следващия миг го удряше... Той нищо не отрече. Смотолеви само нещо от рода на, че с времето хората се променяли, чувствата им охладнявали, че след една определена възраст имали нужда от промяна... Напълни малко вещи в един куфар и излезе. На вратата се обърна към нея и я попита:
- Може ли да те прегърна за последно?
- Изчезни веднага! – изкрещя му тя с глас, пълен с ярост и омраза и трясна вратата след него...
Получиха развод още на първото дело.
С подкрепата на приятелите си тя някак се опитваше да си стъпи отново на краката и да се върне към нормалния живот. От общи познати разбра, че бившият й вече съпруг е заминал за Америка с новата си любима. Понякога, когато останеше насаме с мислите си, чувстваше, че все още го обича. Тогава отново потъваше в сълзи и горещо се молеше тази любов в сърцето й да се превърне най-после в омраза, за да не я боли толкова много и така непоносимо...
Мина цяла година. Колкото и да твърдяха, че времето лекува всичко, то не беше успяло да излекува нейната рана и в сърцето й все още зееше огромна и болезнена празнота...
Една сутрин се събуди от настойчивото звънене на вратата. Когато стана и отиде да отвори, видя срещу себе си... онази жена!
За миг застина от изненада, не очакваше да види точно нея. Искаше да й изкрещи в лицето, че няма право да прекрачва прага й, но не успя да каже нищо.
- Моля те, позволи ми да вляза, трябва да поговорим важно е... – прекъсна мислите й гласът на жената. Изглеждаше разстроена.
Влязоха вътре и седнаха в хола.
- Нищо не е такова, каквото изглеждаше – започна с тих глас младата жена. – Много съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но преди един час той почина... Научи за болестта си миналата година, по време на семинара в Щатите. Бяха му казали, че му остава не повече от година живот. Знаеше, че ти няма да можеш да понесеш тази мисъл и ще поискаш да умреш заедно с него, така както често му казваше. За да те отдалечи от себе си, ме помоли да се преструвам на негова любовница. И на родителите си нищо не каза. Сред всички разпространи мълвата, че сме заминали двамата в Америка, а всъщност беше наел една малка къща точно до автобусната спирка, на която сте се видели за пръв път, вашата спирка. Бяха му назначили терапия, той изпълняваше всички препоръки много стриктно и вярваше, че ще се излекува, но... не се получи. Снощи състоянието му се влошило, медицинската сетра ме потърси, успях да стигна в последния момент. Помоли ме да ти предам тази кутия...
Слушаше и не искаше да повярва на чутото... Не знаеше какво да мисли, не знаеше какво чувства... Знаеше само, че каквото и да стори, не е в състояние да спре сълзите, които се лееха от очите й... Искаше й се в същия този момент и точно там и тя да умре...
Мина доста време, докато се осъзнае и се сети да отвори кутията, която получи. Внимателно вдигна капака и видя вътре множество старателно сгънати цветни листчета. Разгъна първото, на което пишеше: “Моля те, скъпа, прочети последователно всички бележки!”.
Започна да ги отваря бавно едно по едно и да чете написаното на тях: “Обичах те много!”, “Никога не съм преставал да те обичам!”, “Винаги ми казваше, че би умряла за мен, аз знаех, че това е истина!”, “Аз не исках да умираш за мен!”, “Искам да ми обещаеш нещо, мила!”, “Искам да ЖИВЕЕШ за мен!”... Докато вземаше последното останало листче от кутията, видя на дъното й някакъв ключ.
Разгъна цветната хартийка и прочете:
“Направих къщата на брега на морето по проекта, който ти беше начертала. Когато сутрин закусваш заедно с чайките на огромната тераса с изглед към морето, знай че аз също ще бъда до теб...”

***

автор: неизвестен
източник: здравей.бг