Emy Lee & Seether - Broken [Video]
http://www.vbox7.com/play:7420b60c
една мечта
една любов
един живот
Bring me back to life ...
всеки има моменти в своя живот, когато е на кръстопът, когато е тъжен...
болката не може да се спре... трябва да се победи...
на който не му изнася да не гледа клипчето...
а на който му хареса, надявам се наистина да разбере замисъла му...
http://vbox7.com/play:3488a9bc
болката не може да се спре... трябва да се победи...
на който не му изнася да не гледа клипчето...
а на който му хареса, надявам се наистина да разбере замисъла му...
http://vbox7.com/play:3488a9bc
battlestar galactica - unfinished business
Лий Адама и Кара Трейс ...
поредната серия на battlestar galactica, която гледах снощи, ме изненада донякъде...
епизодът е Unfinished Business - season 3 episode 9, за който сценариста е номиниран за 2007 Nebula Award... статистиката говори сама...
още малко за серията:
The crew of Galactica have reinstated an old military tradition by setting up a boxing ring and putting rank aside — by the placing of dog tags in a metal box — crew and officers freely duke it out in one-on-one matches. Colonel Tigh is match referee.
тук пропускаме малко, и преминаваме на съществената част:
Starbuck will not give up her planned fight with Apollo, however. They both enter the ring and let loose with all their bottled up hostilities. As fists fly, flashbacks take the scene back to New Caprica. During the late evening of a ground-breaking ceremony, Apollo and Starbuck found a moment alone to talk. Starbuck had drunk Anders under the table, and he had passed out cold on the ground. Apollo took the opportunity to ask Starbuck about her plans for the future, musing about what will become of her relationship with Anders.
Back to the present, the boxing match between Starbuck and Apollo intensifies. Dee disquietly watches as Anders remarks that the two look like they'll kill each other.
On New Caprica the two eventually head outside the city to a secluded field and they end up making love. Afterward, Starbuck wonders what will happen if anyone finds out about what they have done — especially Anders or Dee. Apollo does not care however. He stands up and literally shouts to the night sky that he loves Kara Thrace, unconcerned about anyone hearing him. Hesitantly at first, Starbuck eventually does the same shouting that she loves Lee Adama. Apollo says he will tell Dee about the new situation and asks that Starbuck do the same with Anders.
In the boxing ring, Apollo knocks Starbuck to the mat at which point the fighting turns dirty. Starbuck does a leg sweep and trips Apollo. As he gets back to his feet, Starbuck kicks him in the face. Seeing the match is getting personal, the few remaining spectators begin to leave the room.
Flashing to the next morning on New Caprica, Admiral Adama and Roslin talk with Chief Tyrol and Cally. Adama tells Tyrol that he has given the Chief's situation some thought and that he has decided they can remain on New Caprica to have their child. Apollo awakes in the field and finds Starbuck has gone. Returning to the town, he meets his father, who tells him that Starbuck and Anders have just got married in a surprise ceremony earlier that morning. Still reeling from the news, Apollo meets the newlyweds walking down the street. Anders reveals that the wedding was Starbuck's idea and that she "popped the question to him" only that morning. Apollo recovers enough to congratulate Anders and wish him luck, adding that "you're going to need it" as he glances towards Starbuck. Apollo then walks off in a dazed shock back to a Raptor to return to Galactica, with Dee waiting on the entry ramp. Apollo walks straight from his confrontation with Starbuck to Dee and immediately kisses her.
Back at the boxing ring, Starbuck and Apollo have battled each other to a literal stand-still. They slump against each other in the middle of the ring with their arms around each other. An awkward silence follows, and the spectators shuffle out of the hall. Anders leaves too, while Dee lowers her head. Starbuck whispers to Apollo that she has "missed him". Apollo replies that he misses her still. As the scene fades out, there is the trace of a smile upon Starbuck's face.
Starbuck: I missed you.
Apollo: I missed you too...
2-те реплики, които осмислят всичко...
...
дали всичко може да се оправи, след толкова грешки и от двете страни?
дали е вярно, че старата любов ръжда не хваща?
дали ... ?
поредната серия на battlestar galactica, която гледах снощи, ме изненада донякъде...
епизодът е Unfinished Business - season 3 episode 9, за който сценариста е номиниран за 2007 Nebula Award... статистиката говори сама...
още малко за серията:
The crew of Galactica have reinstated an old military tradition by setting up a boxing ring and putting rank aside — by the placing of dog tags in a metal box — crew and officers freely duke it out in one-on-one matches. Colonel Tigh is match referee.
тук пропускаме малко, и преминаваме на съществената част:
Starbuck will not give up her planned fight with Apollo, however. They both enter the ring and let loose with all their bottled up hostilities. As fists fly, flashbacks take the scene back to New Caprica. During the late evening of a ground-breaking ceremony, Apollo and Starbuck found a moment alone to talk. Starbuck had drunk Anders under the table, and he had passed out cold on the ground. Apollo took the opportunity to ask Starbuck about her plans for the future, musing about what will become of her relationship with Anders.
Back to the present, the boxing match between Starbuck and Apollo intensifies. Dee disquietly watches as Anders remarks that the two look like they'll kill each other.
On New Caprica the two eventually head outside the city to a secluded field and they end up making love. Afterward, Starbuck wonders what will happen if anyone finds out about what they have done — especially Anders or Dee. Apollo does not care however. He stands up and literally shouts to the night sky that he loves Kara Thrace, unconcerned about anyone hearing him. Hesitantly at first, Starbuck eventually does the same shouting that she loves Lee Adama. Apollo says he will tell Dee about the new situation and asks that Starbuck do the same with Anders.
In the boxing ring, Apollo knocks Starbuck to the mat at which point the fighting turns dirty. Starbuck does a leg sweep and trips Apollo. As he gets back to his feet, Starbuck kicks him in the face. Seeing the match is getting personal, the few remaining spectators begin to leave the room.
Flashing to the next morning on New Caprica, Admiral Adama and Roslin talk with Chief Tyrol and Cally. Adama tells Tyrol that he has given the Chief's situation some thought and that he has decided they can remain on New Caprica to have their child. Apollo awakes in the field and finds Starbuck has gone. Returning to the town, he meets his father, who tells him that Starbuck and Anders have just got married in a surprise ceremony earlier that morning. Still reeling from the news, Apollo meets the newlyweds walking down the street. Anders reveals that the wedding was Starbuck's idea and that she "popped the question to him" only that morning. Apollo recovers enough to congratulate Anders and wish him luck, adding that "you're going to need it" as he glances towards Starbuck. Apollo then walks off in a dazed shock back to a Raptor to return to Galactica, with Dee waiting on the entry ramp. Apollo walks straight from his confrontation with Starbuck to Dee and immediately kisses her.
Back at the boxing ring, Starbuck and Apollo have battled each other to a literal stand-still. They slump against each other in the middle of the ring with their arms around each other. An awkward silence follows, and the spectators shuffle out of the hall. Anders leaves too, while Dee lowers her head. Starbuck whispers to Apollo that she has "missed him". Apollo replies that he misses her still. As the scene fades out, there is the trace of a smile upon Starbuck's face.
Starbuck: I missed you.
Apollo: I missed you too...
2-те реплики, които осмислят всичко...
...
дали всичко може да се оправи, след толкова грешки и от двете страни?
дали е вярно, че старата любов ръжда не хваща?
дали ... ?
научих...
Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих -
че, въпреки че думата любов,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш!
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих -
че, въпреки че думата любов,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш!
yeah!
Както е известно, някои холивудски знаменитости не се отличават с голям ум и широк кръгозор, макар че във връзка с дейността си им се налага да се изказват по разни теми.
Британският вестник The Sun демонстрира какво се получава понякога от това.
„Та къде тази година ще се проведе кинофестивалът в Кан?“ - "логичен" въпрос, зададен от певицата Кристина Агилера.
„Налагало ми се е да пътувам до много места зад морето... например, в Канада“ - Бритни Спиърс, американска певица.
„Много съм привързан към родителите си, особено към майка ми и баща ми“ - Грег Норман – играч на голф.
„Когато гледам телевизия и виждам тези бедни гладуващи дечица по света, не мога да сдържа сълзите си. Аз бих искала да съм също така слаба, но без всичките тези мъчения, смърт и тем подобни“ - реплика на певицата Марая Кери.
„Не съм на диета. Просто не ям толкова, колкото ми се иска“ - Линда Еванджелиста, модел.
„Единственият щастлив актьор е мъртвият актьор, защото само тогава не е нужно да се преструваш. След като умра, аз най-вероятно ще се преродя в четка за рисуване“ - Силвестър Сталоун, актьор.
„Не страдам от анорексия. Аз съм от Тексас. Нима хората в Тексас страдат от анорексия? Не съм чувала за такова нещо. Това се отнася и за мен.“ - Джесика Симпсън, актриса.
„Пушенето убива. Ако сте убити, губите много важна част от живота си“ - Брук Шийлдс, актриса.
„Никога не ми се е искало да ида в Япония. Просто защото не харесвам риба. А знам, че тя е много популярна при тях там, в Африка“ - отново Бритни Спиърс.
„Не знам дали в живота ми е имало ключово събитие, което ме е променило, но за пръв път правих секс на 14 години“ - Анджелина Джоли, актриса.
„Аз имам добър вкус. Той ми е вроден“ - Дейвид Хаселхоф, актьор.
„Мисля, че филмът „Баровки“ е много дълбок. Мисля, че е дълбок в смисъл такъв, че е много лек. Мисля, че лекотата трябва да идва от много дълбоки места, ако е истинска лекота, де“ - Алиша Силвърстоун, актриса.
„Мисля, че Господ е един гигантски вибратор в небето... пулсиращата сила на невидимата енергия“ - Дейвид Аркет, актьор.
„Аз съм убеден, че хомосексуалният брак трябва да е само между мъж и жена“ - Арнолд Шварценегер, губернатор на Калифорния.
„Той говори английски, испански. Освен това той е човек, който говори два езика“ - Дон Кинг, боксов мениджър.
„Чувствам се най-добре, когато съм щастлива“ - Уинона Райдър, актриса.
„Изведнъж ставаш своего рода американския Бен Ладен. Осама Бен Ладен е единственият, който ме разбира“ - Робърт Кели, R'n'b изпълнител.
Източник: днес.бг
Британският вестник The Sun демонстрира какво се получава понякога от това.
„Та къде тази година ще се проведе кинофестивалът в Кан?“ - "логичен" въпрос, зададен от певицата Кристина Агилера.
„Налагало ми се е да пътувам до много места зад морето... например, в Канада“ - Бритни Спиърс, американска певица.
„Много съм привързан към родителите си, особено към майка ми и баща ми“ - Грег Норман – играч на голф.
„Когато гледам телевизия и виждам тези бедни гладуващи дечица по света, не мога да сдържа сълзите си. Аз бих искала да съм също така слаба, но без всичките тези мъчения, смърт и тем подобни“ - реплика на певицата Марая Кери.
„Не съм на диета. Просто не ям толкова, колкото ми се иска“ - Линда Еванджелиста, модел.
„Единственият щастлив актьор е мъртвият актьор, защото само тогава не е нужно да се преструваш. След като умра, аз най-вероятно ще се преродя в четка за рисуване“ - Силвестър Сталоун, актьор.
„Не страдам от анорексия. Аз съм от Тексас. Нима хората в Тексас страдат от анорексия? Не съм чувала за такова нещо. Това се отнася и за мен.“ - Джесика Симпсън, актриса.
„Пушенето убива. Ако сте убити, губите много важна част от живота си“ - Брук Шийлдс, актриса.
„Никога не ми се е искало да ида в Япония. Просто защото не харесвам риба. А знам, че тя е много популярна при тях там, в Африка“ - отново Бритни Спиърс.
„Не знам дали в живота ми е имало ключово събитие, което ме е променило, но за пръв път правих секс на 14 години“ - Анджелина Джоли, актриса.
„Аз имам добър вкус. Той ми е вроден“ - Дейвид Хаселхоф, актьор.
„Мисля, че филмът „Баровки“ е много дълбок. Мисля, че е дълбок в смисъл такъв, че е много лек. Мисля, че лекотата трябва да идва от много дълбоки места, ако е истинска лекота, де“ - Алиша Силвърстоун, актриса.
„Мисля, че Господ е един гигантски вибратор в небето... пулсиращата сила на невидимата енергия“ - Дейвид Аркет, актьор.
„Аз съм убеден, че хомосексуалният брак трябва да е само между мъж и жена“ - Арнолд Шварценегер, губернатор на Калифорния.
„Той говори английски, испански. Освен това той е човек, който говори два езика“ - Дон Кинг, боксов мениджър.
„Чувствам се най-добре, когато съм щастлива“ - Уинона Райдър, актриса.
„Изведнъж ставаш своего рода американския Бен Ладен. Осама Бен Ладен е единственият, който ме разбира“ - Робърт Кели, R'n'b изпълнител.
Източник: днес.бг
CALTacho Data Management
Днес пуснахме CALtacho - Софтуер за архивиране и анализ на данни от дигитални тахографи. Още няма текст по всички страници, но скоро всичко ще е ок :) Не че особенно много ми харесва дизайна, просто е нашият еквивалент на немския сайт (програмата е родом оттам ;)).
Добър ден
Тъй значи... реши и си отиваш.
На добър час, аз няма да те спра.
Ще потъжа ден - два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.
Обичам те! Чуй моя глас! Напразно!
И тръгваш ти отново във нощта.
И никога не ще се върнеш вече,
остана спомена за оня ясен ден.
Сега те виждам само отдалече,
усмихвам се и казвам: "Добър ден".
На добър час, аз няма да те спра.
Ще потъжа ден - два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.
Обичам те! Чуй моя глас! Напразно!
И тръгваш ти отново във нощта.
И никога не ще се върнеш вече,
остана спомена за оня ясен ден.
Сега те виждам само отдалече,
усмихвам се и казвам: "Добър ден".
Любовта е сляпа
Разказват че веднъж в едно ъгълче на замята се събрали заедно всички човешки чувства и качестава. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
-Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
-Криеница?Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият започва да брои следващата игра и т.н.
ЕНТУСИАЗЪМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я интересувало освен самата нея), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкият камък край пътя, ВЯТЪРА се издигнал в небесата, а ЗАВИСТТА се срила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което си намирало се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чисто езеро - за КРАСОТАТА, хралупа в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата- за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевият лъч.
ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се е скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до милион, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се срие, но всичко било заето. И изведнъж видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с бога, а за СТРАСТА и ЖЕЛАНИЕТО се досетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата(за да сме честни тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и накрая тя решила да погледна в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи, започнала да се извинява, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за пръв път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка.
-Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
-Криеница?Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият започва да брои следващата игра и т.н.
ЕНТУСИАЗЪМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я интересувало освен самата нея), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкият камък край пътя, ВЯТЪРА се издигнал в небесата, а ЗАВИСТТА се срила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което си намирало се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чисто езеро - за КРАСОТАТА, хралупа в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата- за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевият лъч.
ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се е скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до милион, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се срие, но всичко било заето. И изведнъж видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с бога, а за СТРАСТА и ЖЕЛАНИЕТО се досетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата(за да сме честни тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и накрая тя решила да погледна в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи, започнала да се извинява, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за пръв път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка.
Аз съм човекът...
Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му.
Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията "Училище без насилие".
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията "Училище без насилие".
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Wake up cat !
А за хора като нас, на които ни е трудно да ставаме сутрин, е тази котка ;) Ако някои намери някъде такава, моля да ми се обади, ще я използваме за подарък :)
Честит 8-ми март !
Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...
Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!
(И ... нека носи гордо името - Жена)
Честит и весел празник
с пожелание за здаве и споделена любов!
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...
Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!
(И ... нека носи гордо името - Жена)
Честит и весел празник
с пожелание за здаве и споделена любов!
Монолог на чашка кафе
Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
без коментар ...
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
без коментар ...
Честит национален празник, България !
Трети март е Ден на освобождението на България от османско иго (1878 г.). За първи път се чества на 19 февруари 1880 г. (3 март нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда). За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на 9-ото Народно събрание денят е утвърден за национален празник.
Договорът е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой, предградие на Истанбул). С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876.
Според договора, начело на държавата трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.
Договорът е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой, предградие на Истанбул). С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876.
Според договора, начело на държавата трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.
