Любовта е сляпа

Разказват че веднъж в едно ъгълче на замята се събрали заедно всички човешки чувства и качестава. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
-Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
-Криеница?Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият започва да брои следващата игра и т.н.
ЕНТУСИАЗЪМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я интересувало освен самата нея), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкият камък край пътя, ВЯТЪРА се издигнал в небесата, а ЗАВИСТТА се срила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което си намирало се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чисто езеро - за КРАСОТАТА, хралупа в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата- за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевият лъч.
ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се е скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до милион, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се срие, но всичко било заето. И изведнъж видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с бога, а за СТРАСТА и ЖЕЛАНИЕТО се досетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата(за да сме честни тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и накрая тя решила да погледна в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи, започнала да се извинява, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за пръв път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка.