Добър ден

Тъй значи... реши и си отиваш.
На добър час, аз няма да те спра.
Ще потъжа ден - два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.
Обичам те! Чуй моя глас! Напразно!
И тръгваш ти отново във нощта.
И никога не ще се върнеш вече,
остана спомена за оня ясен ден.
Сега те виждам само отдалече,
усмихвам се и казвам: "Добър ден".