Влечугите (лат.: Reptilia, от reptilis: пълзящ) са група гръбначни животни.
В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и техни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodilia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците.
Произход на влечугите
Влечугите са се появили в края на карбона, преди около 250 милиона години. Произлезли са от древните земноводни (стегоцефали). Първите влечуги са се приспособили към сухия и горещ климат от края на каменовъгления период. Това им дало възможност да преживеят в борбата за съществуване. Кожата им образувала рогов слой, който предпазва тялото от загуба на влага, а яйцата им са се развили извън и независими от водата. Тези предимства имат извънредно голямо значение в по-нататъшната еволюция на гръбначни животни - от влечугите водят началото си птиците и бозайниците. Влечугите били в разцвет през цялата мезозойска ера. Към края на мезозойската ера температурата рязко се понижила, условията за живот на влечугите са се влошили и те масово измират.
Днешните влечуги
Днешните влечуги (без птиците) са с люспеста кожа, опашка и — с изключение на змиите и някои други имат четири развити крайника. Не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на топлообмен с околната среда, за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Изключение в това отношение е голямата морска костенурка (Dermochelys coriacea). Повечето видове са месоядни и яйцеснасящи; някои са яйцеживораждащи, а други са същински живораждащи. Дишането им е белодробно.
Влечугите се срещат на всички континенти освен Антарктида, като най-голямо разпространение имат в тропиците и субтропиците. Обитават подземни хабитати, пустини, гори, блата, океани, и др.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8
В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и техни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodilia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците.
Произход на влечугите
Влечугите са се появили в края на карбона, преди около 250 милиона години. Произлезли са от древните земноводни (стегоцефали). Първите влечуги са се приспособили към сухия и горещ климат от края на каменовъгления период. Това им дало възможност да преживеят в борбата за съществуване. Кожата им образувала рогов слой, който предпазва тялото от загуба на влага, а яйцата им са се развили извън и независими от водата. Тези предимства имат извънредно голямо значение в по-нататъшната еволюция на гръбначни животни - от влечугите водят началото си птиците и бозайниците. Влечугите били в разцвет през цялата мезозойска ера. Към края на мезозойската ера температурата рязко се понижила, условията за живот на влечугите са се влошили и те масово измират.
Днешните влечуги
Днешните влечуги (без птиците) са с люспеста кожа, опашка и — с изключение на змиите и някои други имат четири развити крайника. Не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на топлообмен с околната среда, за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Изключение в това отношение е голямата морска костенурка (Dermochelys coriacea). Повечето видове са месоядни и яйцеснасящи; някои са яйцеживораждащи, а други са същински живораждащи. Дишането им е белодробно.
Влечугите се срещат на всички континенти освен Антарктида, като най-голямо разпространение имат в тропиците и субтропиците. Обитават подземни хабитати, пустини, гори, блата, океани, и др.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8
0 коментара:
Публикуване на коментар