Кучешки размисли

Бях малък. Като малък имахме куче, което много ме обичаше. Аз не отвръщах на чувствата му и затова сега то ме мрази. Опита да се самоубие. Спрях го. Беше си стегнало нашийника около врата. Заведох го на ветеринар и той установи, че е бременно, нищо че е мъжко. Казах си - какво пък. Постъпих както трябваше. Купих му храна за котки и го научих че не е важно какво си, а как се чувстваш. То ми отговори с пронизителен лай, че му се пиело чай. Попитах какъв - плодов или билков? Каза, че не знае и че вече нямало такова значение, тъй като всичките били изкуствени боклуци.

Ден втори. Нямаше и следа от кучето. Беше оставило само нашийника и бележка къде отива. Излязло беше с приятели на бар. В бара му разрешават да пие само течности, защото от пиенето на други работи му се разширяват очите и не може да чува. Извода е, че кучето може да е малко, но може и да е голямо.

***

Още КУЧЕШКИ РАЗМИСЛИ...