Старо и изтъркано вече, но все пак...
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и погледна с тъга коприната и дантелите. Това беше й купил, когато бяха за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега настъпи точният момент.
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш, е един особен повод!".
Аз винаги си спомням тези думи - те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от по-рано и чистя по-малко. Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам ежедневно моите кристални чаши. Ако имам желание, дори обличам новото новия си костюм до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази като например “Един ден"... или “В някой от следващите дни..." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели.
Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои минали пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да хапне китайска храна (нейната любима кухня), ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се притеснил, ако установя, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “някой от следващите дни". Бих съжалявал, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.
Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено - всеки ден, всеки час, всяка минута е нещо особено.
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и погледна с тъга коприната и дантелите. Това беше й купил, когато бяха за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега настъпи точният момент.
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш, е един особен повод!".
Аз винаги си спомням тези думи - те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от по-рано и чистя по-малко. Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам ежедневно моите кристални чаши. Ако имам желание, дори обличам новото новия си костюм до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази като например “Един ден"... или “В някой от следващите дни..." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели.
Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои минали пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да хапне китайска храна (нейната любима кухня), ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се притеснил, ако установя, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “някой от следващите дни". Бих съжалявал, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.
Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено - всеки ден, всеки час, всяка минута е нещо особено.
0 коментара:
Публикуване на коментар