Особено място сред произведенията на руския ювелир Карл Фаберже заемат скъпоценните пасхални яйца, изработени за руското императорско семейство. В тях се крият великолепни изненади — живописни миниатюри, модели на дворци, паметници, яхти, влакове, птици, букети цветя — истински шедьоври на ювелирното изкуство от края на XIX — началото на XX век.
Гордост на колекцията са десетте императорски пасхални яйца със сюрпризи, които са връх в творческото вдъхновение и отработено майсторсто на цяла плеяда изтъкнати ювелири и художници под ръководството на Карл Фаберже, който в началото на ХХ-то столетие в Париж е бил признат за един от най-добрите съвременни ювелири.
Изработването на изискано украсени пасхални яйца в Русия е било и традиция, и старинен занаят, и изкуство. Много преди Фаберже да започне да създава ювелирни яйца за императорското семейство, били изработвани украшения с формата на яйце от скъпоценни метали и камъни за руските царе. Но едва Карл Фаберже и неговите талантливи художници, ювелири, каменорезци, скулпторите на модели и миниатюри съумели да доведат изкуството да се изработват ювелирни пасхални яйца до неповторимо и ненадминато по своето изящество, майсторство и творческа фантазия ниво.
От 1885 до 1917 година по поръчка на императорите Александър III и Николай II били създадени около 56 пасхални шедьоври (точният им брой не е известен). Всички те се отличават с небивал разкош, удивителна фантазия, виртуозно съчетание на най-различни технологии на изработка. Те никога не се повтарят и особено впечатляват с изненадите, скрити в тях — миниатюрни копия на царските яхти, дворци с алеите пред тях, паметници, обсипани с камъни и цветя. Ювелирните пасхални яйца-сувенири често били истинска изненада не само за онези, за които били предназначени, но и за самия император, който правел поръчката. "Ваше Величество ще бъде доволно" - такъв отговор давал обикновено Фаберже, когато го питали за сюжета на поредното яйце.
През 1841 година, след като завършва обучението си при ювелирите Андреас Фердинанд Шпигел и Йохан Вилхелм Кейбел, Густав Фаберже получава званието "Майстор-ювелир". През 1842 година основава в Санкт-Петербург ювелирна фирма под своето собствено име. През същата 1842 година Густав Фаберже създава и семейство, като се оженва за Шарлота Юнгштедт, дъщеря на датски художник. Четири години по-късно, на 30 май 1846 година, се ражда най-големият му син Петер Карл.
Густав Фаберже, основателят на фирмата, е роден през 1814 г. в град Пярну в Прибалтика, където в края на XVIII в. се преселва неговият баща, дърводелецът Петер фаберже от град Шведта-на-Одер.
Семейството е протестантско; техните предци са били хугеноти от Пикардия. Те напуснали Франция, когато през 1685 година Людовик XIV, отменяйки Нантския едикт, приключил окончателно дори с относителната свобода на вероизповеданията. Петер Карл фаберже завършил частното Немско училище "Света Анна" и продължил обучението си в дрезденското Ханделшуле. След като пътешествал по Европа, започнал да учи при франкфуртския ювелир Джозеф Фридман. Вероятно, неговият талант е бил толкова необикновен, че през 1872 година, само на 26 години, след като се връща в Петербург, поел в свои ръце бащиното дело. Ювелир, художник-дизайнер, реставратор и забележителен предприемач, Карл Густавович превърнал не особено голямата ювелирна работилница в най-голямото предприятие в Русия по онова време и едно от най-големите в целия свят. Фирмата имала филиали в Москва, Одеса, Киев и Лондон и продавала чрез своя Лондонски филиал своята продукция далеч извън пределите на Европа.
През 1885 година Карл Фаберже става Императорски доставчик, а през 1890 г. получава друго високо звание - Оценител на Кабинета на Негово Императорско Величество, а също така става и Потомствен Почетен гражданин.
Расте и международната слава на фирмата. Тя получава първите награди на международни изложби, а нейни клиенти стават членовете на почти всички монархически династии в Европа и дори кралете на далечен Сиам (Индо-китай).
За всичките тези години в семейството на Карл Фаберже и Августа Юлия Якобс - дъщеря на Главния майстор на придворните мебелни работилници, се раждат четирима синове: Евгений (1874 - 1960), Агатон (1876 - 1951), Александър (1877 -1952) и Николай (1884 - 1939). Те всички продължили делото, започнато от техния дядо и разширено от баща им.
Яйце с модел на крайцера "Азов", 1891 г.
Размери: 7x4 см. Моделът на крайцера е изпълнен от злато и платина, прозорците са от диаманти. На този броненосец, построен 8 края на XIX век на Балтийския завод, бъдещият император на Русия Николай Александрович (Николай II) през 1890-1891 г. пътешествал на Изток, бил нападнат в град Оцу от японски самурай-фанатик и по чудо останал жив. Плаването завършило във Владивосток, където князът-наследник на престола поставил началото на строителството на Транссибирската железница.
0 коментара:
Публикуване на коментар