Призрачно сияние

Вятър гони разпилените
есенни листа по голия
под на моята единствена стая.
Погледнах навън

където

Слънцето се скри
зад сянката
на красивата Венера
а Луната почиваше
на тъмната си страна

Красотата ти
недостижима е
защото вече нямам луна
да те прегърна
и слънце
да те погледна
и земя
да те погаля:

Аз съм само
призрачно сияние
в твоя неспокоен хладен сън