[непредвидено]

премълчаните думи се замъгляват със времето.
нашето време - несподеленото.
изхабени, емоциите стържат във тъмното -
мракът във мен. от несбъднато.

и разбрах, че от истината не можем така да избягаме.
имам теб. имаш мен. или нямаме.
или като мантра, безмълвно ще проклинам безсмислието.
и то като тебе лепи се по пръстите.

само че как се преглъщат горчивите истини?
на час по лъжичка? простичко.
ще излекува ли времето пустотата отвътре?
или избледнявам по мъничко всяка сутрин.

а как да вярвам в надеждата, когато те няма?
точно тебе - измамната.
и дори и по навик двамата да отричаме,
само тебе зная как да обичам.

и нищото отново се промъкна на пръсти,
и ме блъсна в калта. пак съм мръсен.
обаче този път няма да стана, взе да писва..
ти просто си тръгвай. нищо друго не искам.