Кажи ми...

кажи ми, че ме погреба със зимата.
преди земята да стане студено-корава.
преди година, спомням си, имаше
теб. само дъхът ти остава.

сутрин се будехме бавно, блажено,
имаше време да потънем в забрава.
в стаята имаше коте, наежено
гледаше ни. само то ми остава.

ти носеше ето тази усмивка
и все същият поглед-жарава.
кафетата в чашите бавно утихваха
с тъничък дим. какво друго сега ми остава?