Тази година имаме един ден повече... тъй като е работен, явно ще трябва да го използваме по предназначение ;)

1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.
3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6. Ако ви боли глава - значи имате такава...
7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.
8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17. Който търси, той знае нещо.
18. Минута смях прибавя година живот. Условно.
19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21. Да ходиш на работа е на пари.
22. Ако кучето ви е казало "Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.
25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето й.
27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият й неудачно се е гмурнал.
28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...
29. Ако имаш златни ръце, няма значение че и двете са леви.

Аз избрах, а вие ?

http://www.webware.com/html/ww/100/2008/index.html

[10:34:18 PM] √ιק™ HaTeR GiRl ® каза:

"Никога няма да простя. Нито на теб, нито на себе си..."

Анна се скиташе под дъжда, невиждайки къде отива, нечувайки виковете на хората около себе си, неусещайки нищо освен болката в душата си. Сякаш целият й осезаем свят се беше свил до една сълза, изпълнена със гняв, самота и унижение. Повече нямаше да плаче... За бога, колко пъти си го беше обещавала, колко пъти, след всяко разочарование, се бе заричала "Повече нито сълза, нито стон, нито нищо"... И какво? Отново беше сама сред тълпата хора, отново наранена и отново сълзите се стичаха неканени. Добре, че валеше... Тя обичаше дъжда - под него винаги можеше да се самозалъже, че не плаче, че хлиповете в душата и са само ехо от лошото време. Можеше да го нарече меланхолия и да си повярва, че е силна. Хората казваха, че от несподелената любов боляло най-много. А какво ли биха казали, ако целият им живот се преобърнеше за миг? Как ли биха нарекли малката човешка душица, чиито единствен копнеж беше миг щастие? Защото Анна, макар и да не помнеше кога, знаеше, че някога е била щастлива. Също така вярваше... надяваше се, че един ден ще си припомни, какво е било тогава.

"Никога няма да простя повече."
Тази мисъл се блъскаше в главата й, изгаряше я отвътре и я тормозеше безкрайно. Кой ли би поискал точно нейната прошка? Може би Той? Едва ли. Та Него не го интересуваше, по дяволите! Тя беше нищо и щеше да си остане нищо, за него. Но нека... Разбитото й сърце не плачеше за потъпканата любов. Самотата й неможеше да бъде прогонена от Неговата целувка. Не! Анна копнееше за свобода, изгарящото желание да счупи невидимите окови около нея, мечтаеше да полети. Искаше да се рее в небесата, да прегърне слънцето, да целуне луната... да бъде част от зората...

"Няма да ти простя... Няма!!!!"

Наистина нямаше. Той беше нейните окови, затвора, от когото неможеше да избяга. Усмивките й, обичта й, душата й... всичко принадлежеше на Него. А тя какво получаваше в замяна? Нито й обръщаше внимание, нито я обичаше, нито дори я поглеждаше... И нея я болеше. Но никога повече! Никога! Щеше да полети.. Щеше да е свободна...

Отнесена в мисли, Анна не усети как е наближила морския бряг. Песента на вълните, разбиващи се в скалите, я пробуди. Момичето се огледа и осъзна, къде е. Беше сама, беше тъмно, беше студено, а нея я беше страх. Тъмното криеше толкова много тайни, която тя не искаше да научи. Когато беше малка, майка и винаги и разказваше за вампирите, които я дебнели в мрака. Анна вярваше във вампирите, страхуваше се от тях, но и бяха тайния и копнеж. Знаеше, че реално, те не съществуваха, че няма от какво да се плаши, докато скита из нощта... но ако погледнеше рационално на нещата, и Бог не съществуваше, а хората вярваха в него. Всъщност Бог нямаше. Ако имаше такъв, едва ли би създал човек като нея... Или тя бе най-голямата му грешка? Дори и най-великите бъркаха... Но нали в Библията пишеше, че Бог е безгрешен?

- Няма Бог, мила...

Анна замръзна на място. Не смееше да се обърне. Чии беше този глас? Тихи, едва доловими стъпки се приближаваха към нея. Започна да трепери, когато нечий дъх пробяга по врата й. Кожата й беше настръхнала, сърцето й биеше лудо... Дори бе забравила да диша от ужас. Усети ледени ръце на раменете си, които я завъртяха мъчително бавно. Отвори очи, очаквайки най-лошото...

...И видя Него. Това беше Той! Той я беше докоснал, Той беше с нея в мрака...

- Какво правиш Ти тук? - гласът на Анна трепереше от напрежение. Наистина защо беше точно Той тук? Тя се загледа в ледените му очи... прекрасно сапфирено синьо и почувства, как дъхът и спира. Божичко, колко го обичаше!

- Пак ти казвам, мила. Бог няма.

Гласът му беше прекрасен... толкова мелодичен, толкова истински... би го слушала с часове, стига да можеше. Той я опияняваше... Сега бяха само Той и тя, забравени в мрака, изоставени от света... перфектния миг, всичко, което би желала на тоя свят. Нямаше вече болка...

- Истински си, нали?

Усети как сълзите отново се стичат... Колко беше глупава само! Да плаче точно пред него...

- По истински едва ли бих могъл да бъда... Все пак ти ме създаде.

Той целуна сълзите й и я хвана за ръката. Поведе я на някъде. Къде? Анна незнаеше, а и не искаше и да знае. Само едно в този перфектен момент я притесняваше - как така го е създала? Та Той беше там всеки ден... Когато излизаше сутрин от къщи Го виждаше, вървеше след Него на път към училище, седеше до Него в библиотеката... Той беше навсякъде около нея... Гледаше я понякога, дори й се усмихваше. Анна стисна по-силно ръката му. Да, наистина беше истински... дори и студена, ръката му беше реална... Той я погледна и може би, очите му се стоплиха за миг. Леда се превърна във ясно пролетно небе. И беше красиво.

"Дори и да Му простя някога, никога няма да простя на себе си..."

Тя беше слаба... Беше изоставила мечтите си... Беше се отдала на самоунищожение. Но.. Никога повече! Той бе с нея сега... и я прегръщаше. Анна се отпусна в ръцете му, за първи път чувствайки щастие.

- Винаги съм бил с теб, мила. Защо, дори и за миг си помисли, че си нищо за мен?

Момичето го погледна с усмивка и прокара пръсти през косата му.

- Защото никога не беше с мен, когато имах нужда. Винаги си стоеше отстрани и ме гледаше с онзи пресмехулен поглед...

- Ти никога не си имала истинска нужда от мен. През цялото това време, ти упорито вярваше, че ще се справиш и сама...

Продължиха да вървят ръка за ръка през мрака. Единствения шум бе грохота на вълните. Понякога тя го поглеждаше, понякога той нея. Не им трябваха думи - нали бяха заедно... Тяхна беше и вечността.

- Ако скоча, ще ме хванеш ли? - Думите се изнизаха неканени от устата й, но... какво пък? Въпроса беше истински.

- Когато скочиш, ще разбереш...

Анна се усмихна и се притисна до него. Може би щеше да я хване... Може би щеше да спре сълзите й, може би щеше да я целуне, докато умира... А може би не? Може би всичко това бе сън...

Тя се огледа. Бяха стигнали до фара и той я поведе нагоре по стълбите. Когато стигнаха до парапета, той я попита:

- Обичаш ли ме?

Нямаше нужда от думи. Анна го целуна.

- А ти обичаш ли ме?

Той не каза нищо, а само и помогна да се качат върху парапета. Отвъд нямаше нищо... безкрайна височина и разбиващото се море отдолу. Но той беше с нея... не я беше страх...

- Искам да съм с теб вечно.

- Сигурна ли си?

- Да...

Той я прегърна и зарови лице във врата й. Анна не разбра защо, до мига, в който зъбите му се забиха във плътта й и не усети как живота я напуска. Не изпищя. Миг преди съзнанието да я напусне той я бутна във бездната. Летеше. А отдолу беше морето. Гласът му пошепна в ухото й...

- Няма да те хвана... Ще скоча след теб.

Тя се усмихна и затвори очи. Обичаше го.

***

Беше тъмно. Анна се огледа и видя него над себе си. Носеха се във морето... "Значи наистина вампирите съществуват?" Хвана го за ръката и се остави да я отведе някъде... Нямаше значение къде. Където беше той, там бе и домът й.

"Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ..., то за него няма страх, няма извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава горечената ни слава от българския народ и венец от бога. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек!"

Васил Левски до орханийци, 29 януари 1872 г.

Дълг ми бе, сторих го!

автор: Даниела Цонева

135 години след гибелта му, Апостола си остава най-неоспоримата знакова личност - олицетворение на българската идентичност в многонационалното човешко разнообразие. В историческата памет на народа неговото име се съхрани не само като революционер, човек и деец, но най-вече като национален идеал.

Някои го представят като "Джордж Вашингтон на модерна България", други го наричат "Мацини на млада България" или го оприличават на Робин Худ и Спиноза. Но появата на Васил Левски бе преди всичко привилегия на българската нация. За своите съвременници, сподвижници, приятели той е "най-добрият българин", "най-големият патриот", "нечут характер", "незаменимият", "въплъщение на пламенна любов към народа и на самоотвержена и безкористна деятелност".

Левски - неговото име, дело и послание отново в това разделно време са обединително знаме в борбата за свобода - лична и национална, за граждански и политически добродетели, за човешка и обществена нравственост, за осъществяване на мечтата му "Българско" да "гърми най-бляскаво като едничка Държава в цяла Европа". Но Левски не само мечтае "да бъдем равни с другите европейски народи", но и се бори за изграждането на бъдещата българска държавност "по негово зидание". Великият Апостол се явява създател на българския модел за единна национална държава, в която гражданите независимо от "Вяра и народност" ще имат равни политически и граждански права, само ако припознават закона.

"Ний, дейците, сме си посветили живота за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега - правило се е, захващало се е, трябва да се съветуваме един други и да се слушаме; да избегваме, даже и най-малка гордост. Да не присвояваме на себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва: било, каквото било - добро или зло" - тези думи на Васил Левски са освен щрих от неговия духовен портрет, смисъл на неговото схващане за живота като Високо служене, посвещение, дълг, мисия, но те са и ключа да разберем себе си, да осмислим историческото ни наследство. Ако поне част от нас мисли като него и преодолява битовизма в нас и около нас, за да обичаме България; ако паметта за Апостола точно в този ден ни събира в общо и неделимо Отечество, то с годините и времето всяко ново поколение ще съумява да съхрани своето утре за будните и идващите. Защото не може онова, което е носил Апостолът, да не се е преляло в историческата ни кръв, а чрез нея да се вгради в природата на българския род.

Неговата мисия бе "да поведе целия народ от преизподнята към светлината", затова и днешните българи продължават 135 години след героичната му смърт да го възприемат като месия, чиято активност и саможертвеност са сравнявани с деятелността на големите хуманисти и национални идеолози в света, с личности, според Ботев, "апостоли редки на революцията не само в нашия народ, но и в други много по-напреднали народи".

И ако помним и се вдъхновяваме от апостолското притчово слово "Дълг ми бе, сторих го" - това ще бъде нашият дълбок поклон пред силната му и обаятелна личност.

Ето и една статия от регионалния вестник 100 вести, броя от днес:


Мисля, че коментарът е излишен, нали ?

днес РД имат Митака (mafiso, whatsup) и Болта (malebolji)!
Живи, здрави и корави, и да почерпят !
:)

Тази битка е вечна, точно като тази за кокошката и яйцето.

Истината е, че каквото и да празнуваме, още един повод да се повеселим никога не е излишен, нали ?

Наздраве!

“Въображението е по-важно от знанието.”
“Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен.”
“Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.”
“Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.”
“Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.”
“Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.”
“Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо.”
“Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.”
“Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.”
“Искам да разбера за какво мисли Господ. Останалото са подробности.”
“Най-трудното нещо на света за разбиране е данък печалба.”
“Науката е слаба без религията. Религията е сляпа без науката.”
“Тайната на оригиналността е да знаеш как да прикриеш източниците си.”
“Науката не е нищо повече от усъвършенстване на ежедневното мислене.”
“Техническия прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.”
“Мир не може да се постигне със сила. Може да се постигне единствено с разбиране.”
“Образованието е това, което остава след като си забравил всичко научено в училище.”
“Ако ‘А’ е успеха, тогава ‘А’ е равно на x + y + z. X e работа, Y е забавление, а Z е да си държиш устата затворена.”
“Страхът от смъртта е най-неоправдания от всички страхове, защото няма опасност от това да се случи инцидент на някой, който вече е мъртъв.”
“Как може да бъде обяснен с помощта на законите на физиката и химията такъв важен биологичен феномен като първата любов?”
“По-трудно е да разбиеш атом отколкото предразсъдък.”
“…един от най-силните мотиви, които водят хората към изкуство и наука е да избягат от ежедневието и неговите болезнена примитивност и безнадеждна нерадост, от веригите на желанията. “
“Виж, телеграфа е нещо като много, много дълга котка. Дърпаш опашката на котката тук в Ню Йорк и тя мяука в Лос Анджелис. Разбираш ли това? И радиото работи по същия начин. Изпращаш сигнали тук и те ги получават там. Единствената разлика е, че няма котка.”

http://www.datacom.bg/promo/offers/VIDEONABLIUDENIE/dc64.htm
тва беше в мейла на офиса, рекламка на мрежови камери :)