Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама
една съдба,
допрат ли рамо
в една борба,
ще легнат чисти
във таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Мария Нейкова ("Козият рог")

в офиса сме на БГ Радио, тъкмо се извъртя и тая любима българска песничка...