днес реших да си променя малко профила в сладур.ком :)
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих, когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.
Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!"
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше, и когато поисках да си ходя, ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!
На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край."
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо, адресирано до мен, и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите - неотворени. Двоумях се.
С треперещи ръце го отворих, в него пишеше:
"Мъничка, днес тръгвам от Америка. Довечера ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш, затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край."
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, до нея е намерен вестник, отворен на страница, на която пише:
"Самолет, пътуващ от САЩ за София, експлоадира близо до Югославската граница. Живи няма. Още не е открита причината за експлозията."
В допълнение на писмото, е написано с кървави букви:
"Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край."
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих, когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.
Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!"
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше, и когато поисках да си ходя, ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!
На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край."
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо, адресирано до мен, и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите - неотворени. Двоумях се.
С треперещи ръце го отворих, в него пишеше:
"Мъничка, днес тръгвам от Америка. Довечера ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш, затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край."
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, до нея е намерен вестник, отворен на страница, на която пише:
"Самолет, пътуващ от САЩ за София, експлоадира близо до Югославската граница. Живи няма. Още не е открита причината за експлозията."
В допълнение на писмото, е написано с кървави букви:
"Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край."
2 коментара:
ne ti li pisna da copy-paste-vash nqkvi lubovni stihove ili razkazi ili t.n.? Stegni se ;)
ам тва ма кефи, пък и както виждаш нито имам време да пиша тука кои знае какво, нито желание, то няма и какво интересно да споделя ;)
Публикуване на коментар