Блогът на Мастъра

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си - Паулу Куелю, Алхимикът

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира ...

България почита паметта на Христо Ботев и на загиналите в борбите за Освобождение на България.

На 2 юни 1948 г. (100 г. след раждането на Ботев) точно в 12 часа е даден първият сигнал със сирени в цялата страна.

Традиционното всенародно поклонение в памет на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е на връх Околчица във Врачанския Балкан. В него участват 950 походници, изминали пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Околчица.

Точно в 12 часа в продължение на 3 минути, сирените в цялата страна ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. По традиция през тези три минути пешеходците и автомобилите в страната, с изключение на влаковете и самолетите, преустановяват движението си по улиците и площадите и остават на място.

През май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, революционерът и поетът Христо Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. по нов стил 2 юни е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е подозирал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой з свобода, той не умира..." през времето ще се овековечат завинаги и до неговото име.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави", пише една година преди смъртта си Ботев във в. "Знаме". Това верую на Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.