Блогът на Мастъра

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си - Паулу Куелю, Алхимикът

Честита 2009 г.

за ябълките... и още нещо :)

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!". Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.

Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."

Първият министър викнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."

Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."

Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."

Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."

Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."

Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."

Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."

Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."

Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."

Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."

Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"

Няма случайни неща!

http://www.jenite.net/2008/11/blog-post_12.html

Какво си Ти за мен...



- Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...

http://www.jenite.net/2008/11/blog-post_29.html