Блогът на Мастъра

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си - Паулу Куелю, Алхимикът

Весели празници...

... на всички, на които не съм го казал поради липса на време ;)
17.35 е, още съм в офиса, а е събота :)
Отивам да почивам...
В сряда сме отново онлайн :)
Merry Christmas!

Happy Birtday IcE !

Смело свещите духни
възраста не ти личи.
С алкохол и много стил
нека станем за резил.

:)

http://forum.globcom.net/viewtopic.php?t=25388

Happy Birthday Radost :)

Добро утро на нашата слушателка от Шабла :) И тъй като тя днес има повод да празнува, нашият екип иска да я поздрави с една песничка...
Успех във всичко, с което се захванеш,
кусмет във всичко, което не зависи от теб
и сбудване на всичко, за което мечтаеш!
а песничката... нека са 3:
Deep Purple - Soldier Of Fortune
Scorpions - You and I
и отново Scorpions - Still Loving You
Честит Рожден Ден!!!
{}

Освен това, днес имен ден има CkoPnuoH4eTo ! Честит Имен Ден !

четвъртък - още 2 дена до...

...банкета на фирмата ;)
Събота вечер - хотел Сезони - Трявна.

Искам да знам...

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмяла да мечтаеш, да посрещнеш копнежът на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувала да изглеждаш като глупачка заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жива.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.
Искам да знам дали си се докосвала до собствената си горест, дали оставаш неограничена от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да живееш с болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или "поправяш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ме предупреждаваш да сме внимателни или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки вярна на себе си, дали можеш да понесеш обвинението че си предател, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предана и следователно, заслужаваща доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново.
Да!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзана и наранена до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено.
Не ме интересува коя си и как си дошла тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учила.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сама със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти...
***
намерено някъде из сладур.ком

Обичам те в живота, ще те обичам и в смъртта!

Дринки, ето ти още едно такова подобно :)

Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също.

Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много.

"Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така...

-Защо ми изневери?! Защо не ми каза истината?! Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме!

И затвори.

Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...

Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина... Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше. Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразеше...мразеше себе си... самата себе си... Причерня и...и падна на земята. Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа.

Но нещо я събуди. Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше...

- Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е!

Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?! И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спомни хилядите спомени, които имаше тук!

Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас. Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот! Отиде до него. Заплака...

- Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя.

Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно.

-Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!!

Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"

Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше!

Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза:

- Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше!

После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна:

-Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи.

Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива...

Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!! Това завинаги остана тяхното място!!!

***
10x to darencetoo